Ще посмее ли ЕЦБ да понижи лихвите с половин процентен пункт?

Завръщането към дефлация е събитие, което Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да избегне. Ето защо се застъпвам за намаляване на депозитната лихва с 50 базисни пункта до 3% на заседанието на Управителния съвет в четвъртък, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Еврозоната не може повече да се бави с грижливо организирани малки стъпки за намаляване на разходите по заемите: всички икономически предупредителни знаци мигат в червено.

Лихвите по депозитите на ЕЦБ бяха под нулата в продължение на зашеметяващите осем години, докато скокът на инфлацията след пандемията от Covid-19 не наложи бързо затягане на паричната политика. Това лекарство очевидно е подействало твърде добре. Но нещата отново се променят бързо, този път в посока надолу. Би било жалко, ако Европа не си е взела поука от изгубеното десетилетие, когато беше хваната в капана на кризисен цикъл на почти нулев икономически растеж, съчетан с флирт с дефлацията, да не говорим за постоянната перспектива Гърция да напусне валутния съюз.

Германия вероятно е в рецесия. Изображение: Bloomberg

Устойчивият растеж в САЩ за съжаление не успява да се пренесе на Стария континент. Това, че Европа е толкова изложена на катастрофалните последици от нахлуването на Русия в Украйна и прекъсването на доставките на евтин природен газ, има постоянни последици, а от Изток не идва помощ, тъй като икономиката на Китай също се задъхва. Няма смисъл обаче да се самосъжаляваме.

Най-простият и бърз инструмент на ЕЦБ е да намали лихвите агресивно и да се притеснява за последващите ефекти по-късно. Смисълът би бил да се избегне необходимостта от съкращаване на разходите по заемите с много повече, когато е твърде късно, за да има реален ефект.

ЕЦБ трябва бързо да намали лихвите, за да подкрепи реалната икономика. Изображение: Bloomberg

Силният натиск върху Франция и Италия за ограничаване на спираловидните бюджетни дефицити, когато реалният икономически растеж се изпарява, е сериозно усложнение. Миналия петък рейтинговата агенция Fitch Ratings постави отрицателна перспектива на суверенния кредитен рейтинг на Франция от AA-. Този петък и Fitch, и S&P Global ще публикуват оценки за рейтинга на Италия на ниво BBB. За щастие, има положителни сигнали, че ще бъде запазена стабилна перспектива.

Един от позитивите в тази ситуация е, че в относително изражение спредовете на доходността между пазарите на облигации от ядрото на еврозоната и периферните държави са добре поддържани. Няма належащо изискване за внезапно възобновяване на количествените улеснения или за прилагане на други неконвенционални парични инструменти. По същия начин банковата криза в еврозоната отмина. Ключов признак за това със сигурност е, че италианска банка преследва германска институция. Освежаващо е да чуем разговори за трансгранични сливания за потенциални стремежи към растеж, а не за спасяване на банки.

Добрата новина е, че това не е нищо, което да се доближава до криза (все още). И все пак, далеч по-добре е сега разходите по заемите да се намалят по-рязко до нивото, което би могло да бъде неутрален лихвен процент за 20-те държави от еврозоната.

Повечето икономисти смятат, че този митичен (тъй като е невъзможно да се знае къде може да се установи, докато не се случи, защото постоянно се променя) перфектен баланс между заетостта и инфлацията е около 2% за еврозоната. Точно толкова е и официалната инфлационна цел на Европейската централна банка.

И четирите най-големи икономики от валутния съюз отбелязаха драстично забавяне на инфлацията под целевата стойност, което изпрати общия показател за блока през септември на ниво от 1,8%. Въпреки че бяха извършени две понижения на лихвените проценти, Управителният съвет на базираната във Франкфурт банка с готовност признава, че политиката остава рестриктивна. Това започва да изглежда като началото на сериозна грешка.

Инфлацията вече е под целта на ЕЦБ във всички големи икономики от еврозоната. Изображение: Bloomberg

Забавянето на икономическия растеж има тенденция да заличава оставащата упорита инфлация. Така че при положение, че германската икономика изглежда вече е в рецесия, е трудно да се разбере какво пречи на ЕЦБ да действа по-смело.

Би било чудо, ако през тази година Германия постигне нещо близко до равномерен растеж, но поне разполага със силен баланс, за да се измъкне от дупката. За съжаление, Франция е в сложна ситуация. Затрудненията на Италия не се нуждаят от подробности.

Европейската централна банка трябва да намали лихвите с 50 пункта сега, за да се предотврати необходимостта от повече усилия по-късно. Време е да се пристъпи към по-големи и по-чести намалявания на разходите по заемите и след това да се направи нова оценка на икономическата ситуация в еврозоната през следващата година.