САЩ и Европа трябва да започнат да следват различни пътища за лихвите

Лихвените проценти в САЩ и Европа следваха паралелни пътища тази година, въпреки че икономическите и инфлационни перспективи на регионите се промениха. Паричните пазари очакват това да продължи. Икономическата логика казва обаче, че това е погрешно, пише Ройтерс.

Размерът на очакваното намаление на лихвите на Федералния резерв, Английската централна банка (АЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) до края на следващата година е почти идентичен, като паричните пазари в момента оценяват 135 базисни пункта понижение на Фед, 134 базисни пункта на АЦБ и 133 базисни пункта – на ЕЦБ.

Вярно е, че Фед и ЕЦБ имат скромна преднина пред Английската централна банка, като последната намали само с 25 базисни пункта досега в сравнение с 50 базисни пункта на другите две централни банки. ЕЦБ тръгна и от по-ниска начална точка.

Това обаче все още не обяснява защо пазарите очакват и трите централни банки да се движат в крачка до 2025 г.

Най-драматичното разминаване вероятно ще бъде между съответните пътища на Фед и ЕЦБ. Докато Фед може да се наложи да вдигне крак от педала за облекчаване на политиките през следващата година, ЕЦБ вероятно ще трябва да го настъпи по-силно, отколкото пазарите очакват в момента.

Икономическият растеж и пазарът на труда в САЩ остават изненадващо устойчиви тази година. Фед принципно може да намали лихвите с още 150 базисни точки до края на следващата година, ако инфлацията се върне към целта, но това е много несигурно.

Растежът в САЩ надвишава 3%, прогнозите за брутния вътрешен продукт (БВП) се преразглеждат нагоре, а пазарът на труда така и не се пропука. Рисковете са изкривени към по-плитък цикъл на намаляване на лихвените проценти.

Междувременно общата инфлация в еврозоната вече е под целта на ЕЦБ от 2%, като в някои страни, например Ирландия, дори падна под 1%. Германия флиртува с второто си поредно годишно свиване на БВП - забележително развитие за икономическата сила на блока, което за много инвеститори засенчва по-силния растеж в други страни от еврозоната.

Докато паричните пазари в еврозоната понастоящем определят крайна лихва от около 1,8% - доста под текущата лихва на ЕЦБ от 3,25%, икономистите от няколко световни банки смятат, че ЕЦБ ще трябва да отиде по-далеч и потенциално да намалява лихвите с по 50 базисни пункта на всяка среща през първата половина на следващата година.

Икономисти от Morgan Stanley отбелязват, че номиналната неутрална лихва на ЕЦБ може дори да падне до 1-1,4%. Това взема предвид целта за инфлация от 2%, както и оценките на коригирания спрямо инфлацията неутрален лихвен процент, който нито забавя, нито ускорява икономическата активност.

Вярно е, че пътуването до по-ниска крайна ставка може да бъде „по-скоро бавно изгаряне, отколкото бързо обръщане“, както наскоро писаха икономистите на Citi. Колкото по-дълго обаче инфлацията и растежът в еврозоната остават под целта, толкова повече сегашното ценообразуване на терминалния лихвен процент изглежда неправилно.

От другата страна на Ламанша растежът и динамиката на инфлацията във Великобритания не са толкова слаби, но все пак е главозамайващо, че трейдърите смятат, че Английската централна банка ще намалява лихвите като Фед през следващата година, особено на фона на по-силните фундаментални показатели на САЩ.

Анализаторите на Goldman Sachs предполагат, че номиналният неутрален лихвен процент на Острова е около 2,75%. Резултатът е, че паричната политика все още може да бъде рестриктивна дори след края на цикъла на облекчаване.

Ако лихвените проценти в САЩ се понижат много по-малко, отколкото в Европа, това би променило консенсусното виждане на пазара, че доларът ще отслабне през следващата година. Това ще означава, че скорошното възстановяване на зелените пари има повече място за развитие.

Това не е непременно лоша новина за еврозоната, която може да се развива и с по-евтина валута. През август търговско претеглената стойност на еврото беше рекордно висока, като се повиши с повече от 10% през предходните две години. Една отслабваща валута може да постави дъно под инфлацията и да даде тласък на износа, който в момента страда поради икономическото неразположение на третия по големина клиент на блока, Китай.

В краткосрочен план този синхрон в динамиката на лихвените проценти може да се запази, тъй като трейдърите могат да не искат да променят прогнозите си, когато има толкова много несигурност около предстоящите избори в САЩ. След като тази несигурност се изясни обаче, нещо ще трябва да се случи.