Промени в закона за бързите заеми ще изсветляват бизнеса на небанковото кредитиране

Ще бъдат направени промени в Закона за потребителския кредит, за да стане по-прозрачен бизнесът на компаниите за небанково финансиране и да се разграничи от лихварството. Това обяви председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев по време на дискусията „Отговорно кредитиране в защита на потребителя“, организирана от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) и „24 часа“.

Според него вече се мисли за законодателни промени, които засягат сектора, и където се наблюдават злоупотреби. „Напълно съм съгласен, че Годишният процент на разходите (ГПР) не трябва да се прилага за микрокредитирнето, за да не съсипем светлата част на бизнеса. Няма да позволим правенето на франчайзи и даването им на момчета с мускули и скъсани тениски, които като лихвари раздават свои пари“, коментира депутатът.

Приложение на европейска директива

Той ще настоява да не се чака ноември, докогато трябва да бъде приложена европейската директива за потребителското кредитиране в българското законодателство, за да се вземат мерки срещу нарушенията. Едно от предложенията ще бъде при регистрация да се вдигне капиталът на компаниите за небанково финансиране от 1 на 3 милиона лева. Добрев е категоричен, че ще бъдат забранени от закона сега действащи изисквания на небанковите финансови институции за предоставяне на заеми, като застраховки и поръчители, с които компаниите заобикалят регулациите.

Председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев коментира, че не трябва да се бърза с регулациите на сектора, но все пак се надява да се намери баланс, като очаква предложението, което ще влезе в Народното събрание, да не е направено само от група депутати или от парламентарни групи, за да има законова тежест.

Председателят на АОНК Николай Цветанов съобщи, че в асоциацията членуват 199 компании, които са изцяло в „белия сектор“ и също смята, че трябва да се обърне внимание на използването на франчайзинга, защото компаниите, които го прилагат не са регистрирани в БНБ и са извън правилата. Той подчерта, че компаниите имат разходи – около 40 лв. средно са нужни, за да бъде отпуснат един кредит, като в тези разходи са разпределени поддържането на данни за потребителя, заплати за 10 хиляди човека, които работят в компаниите, както и предоставянето на допълнителни финансови услуги.

Атанас Кънчев от АОНК смята, че услугата на небанковите финансови компании трябва да има ясни законови рамки и да е контролирана и регулирана, което налага промени наредбата за капиталовите изисквания на БНБ.

Отнемане на лиценз

Да има второ ниво на санкции с отнемане на лиценза освен глоби при нарушаване на законите, предложи Богомил Николов, изпълнителен директор на „Активни потребители“. Той посочи, че обикновено глобите са процент от оборота и са счетоводен разход. Според него това не е достатъчно и даде пример с Германия, където при нелоялна търговска практика председателят на компанията нарушител може да отиде в затвор за до две години.

Добромир Иванов от БЕСКО отбеляза, че бързите кредити могат да бъдат разглеждани като рисково кредитиране, и след като пазарът осигурява парите, много важни са регулациите.

Икономистът Стоян Панчев от ЕКИП обърна внимание, че някои от фирмите за „бързи кредити“ са предприели фиктивни действия на дейността си в съответствие със Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и прилагат незаконосъобразни практики. Той е на мнение, че след като има разлика в срочността на заемите, трябва да е ясно колко са фиксираните разходи в зависимост от вида на кредита.

Председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова е убедена, че има фирми, които продължават да прилагат незаконосъобразни практики, регистрирани са в БНБ с фиктивни документи и се опитват да заблудят, че спазват закона.

Тя обясни, че част от компаниите са пренесли неправомерните клаузи в своите тарифи - извън договорите и общите условия към тях, вероятно с надеждата да заблудят КЗП, че предлаганите от тях договорни условия са в съответствие със закона. „За друга част от фирмите разполагаме с информация, че са пренесли тези клаузи в текстовете на документи, озаглавени с разнообразни имена, като декларации, приложения, ценоразписи на допълнителни услуги, споразумения, анекси. По този начин, освен че заблуждават КЗП, нарушават доверието на хората“, заяви Филипова и съобщи, че в момента достоверността на тази информация се проверява.

Формулата ГПР – пределна цена и таван

Дамян Лазаров, председател на Националната асоциация за защита на потребителите, подчерта, че компаниите за бързи заеми правят годишен оборот от около 6 млрд. лева и е важно браншът да не изпраща подвеждаща информация на потребителите, че със заеми ще подобрят финансовото си състояние. Лазаров смята, че формулата, по която се изчислява ГПР, е с „14 неизвестни“. Според него има неяснота при формулиране на пазарната пределна цена на таван, като ограничителят също е неразбираем и често се бърка с годишния лихвен процент. Той определи вземаните заеми като краткосрочни, а не „бързи“ и поиска да има измерител, с който потребителят може да направи информиран избор.

От АОНК също предлагат разделение на кредитите на продукти, които са „бързи“, краткосрочни и с малка стойност, като за тях да се въведе режим на таван на оскъпяването, различен от този, базиран на ГПР. За тези кредити се предлага таванът да бъде свързан с главницата, което е по-подходящо икономически, особено за заеми под 1 година и с малка стойност. Този модел вече е приложен успешно в редица европейски страни и ще осигури защита за потребителите, без да доведе до поскъпване на краткосрочните кредити. За останалите кредити ще се запазят текущите регулации с таван на ГПР, обясниха експертите на асоциацията.