Как Световната банка може да се защити от Тръмп

Допреди две години Аджай Банга беше прекарал по-голямата част от кариерата си в частния сектор като банкер в Citigroup и главен изпълнителен директор на Mastercard. Сега се оказва, че президентът на Световната банка трябва да защитава една от опорните точки на либералния международен ред срещу президента на САЩ Доналд Тръмп, пише Ройтерс.

Тръмп нареди преглед, който може да доведе до това САЩ да се оттеглят като основен акционер на 81-годишната институция, отбелязва агенцията.

Банга разполага с някои аргументи и твърди факти на своя страна, които биха могли да му помогнат да се позове на личния интерес на САЩ от участието в банката.

На пръв поглед шефът на Световната банка от 21 месеца е изправен пред трудна борба. През последните седмици Белият дом и отделът за правителствена ефективност на Илон Мъск драстично орязаха програмите за помощ на САЩ и обявиха планове за оттегляне от Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация (СЗО).

С президентски указ от февруари започна 180-дневен преглед на всички междуправителствени организации, към които САЩ принадлежат и на които осигуряват финансиране. Това бележи поврат.

Последователни американски администрации прозираха логиката да подкрепят Световната банка, която пое финансиране от 117 милиарда долара през 2024 г. и използва заеми, за да помогне на по-бедните страни да се възстановяват от войни, бедствия и напоследък да управляват изменението на климата.

Програмата на Тръмп „Америка на първо място“ се противопоставя на идеята, че богатият свят носи отговорност да помага на останалите, особено за глобалното затопляне. Същевременно целта на Световната банка тази година е 45% от заемите ѝ да са свързани с климата.

Враждебността на САЩ е особено важна за Международната асоциация за развитие, ключова част от Световната банка. Това е необичаен вид банка. Тя изплати 28 млрд. долара през 2024 г. на най-бедните страни в света, като Етиопия и Бангладеш, обикновено под формата на безвъзмездни средства и заеми с ниски лихвени проценти. Щедрите условия означават, че богатите страни трябва да допринасят на всеки три години.

Неудобно за Банга, точно това предстои сега. През декември 2024 г. бившият американски президент Джо Байдън подписа ангажимент за 4 млрд. долара от САЩ като част от текущото допълване на Международната асоциация за развитие за 24 млрд. долара. Следващата стъпка е контролираният от републиканците Конгрес да одобри финансирането.

Ако не получи това финансиране, Международната асоциация за развитие ще се затрудни да изпълни текущите си планове за плащания. В най-лошия сценарий за Световната банка финансирането от САЩ ще спре и държавният секретар Марко Рубио, който извършва прегледа на многостранните институции, по-късно тази година ще препоръча пълно излизане от Световната банка.

Добрата новина за Банга е, че той има някои възможни контрааргументи, които да приложи. Първо, хибридният модел на финансиране с ливъридж на Международната асоциация за развитие представлява сравнително ефективна структура от гледна точка на богатите донори. За всеки долар от САЩ останалите акционери влагат 4 долара. След това организацията взема заеми от пазарите на облигации, за да насочи тези 5 долара към общ капацитет за финансиране от приблизително 20 долара.

Международната асоциация за развитие се надява да умножи текущия рунд финансиране за 24 млрд. долара до около 100 млрд. долара за безвъзмездни средства и нисколихвени заеми. С други думи, поддръжниците получават доста голяма печалба за парите си.

След това е Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), другата ключова институция на Световната банка. МБВР увеличава своя капитал до четири пъти чрез издаване на облигации за предоставяне на заеми. Освен това покрива собствените си разходи, като взема заеми с кредитен рейтинг ААА.

През 2024 г. банката е отпуснала 33,5 млрд. долара на страни със среден доход. След като заемите бъдат изплатени, организацията може да „рециклира“ капитала си в нови проекти. През целия си жизнен цикъл МБВР и двете свързани организации на Световната банка са отпуснали 1,5 трлн. долара заеми при постоянен капитал за 23 млрд. долара, като само 3,7 млрд. долара от които идват от САЩ.

Накрая Банга може да използва една от ключовите теми в политиката на Тръмп – имиграцията. Световната банка изчислява, че 1,2 млрд. млади хора ще станат възрастни в трудоспособна възраст през следващото десетилетие в т.нар. Глобален юг, но за същия период ще бъдат създадени 420 млн. повече работни места. При условие, че Тръмп се прицели в нелегалната миграция към САЩ, няма смисъл да се прекъсва финансирането на организация, твърдо фокусирана върху подкрепата за създаването на работни места в тези страни.

От финансова гледна точка Тръмп и Рубио не печелят от опитите си да си върнат 3,7 млрд. долара внесен от САЩ капитал. Член VI от хартата на Световната банка гласи, че напускащите членове получават пълно изплащане само когато последният заем, който са разрешили, изтече, което може да отнеме десетилетия.

Някои твърдят, че САЩ могат да си върнат капитал за десетки милиарди долари заради т.нар. „капитал с възможност за изискуемост“ - акционерен капитал, който страните донори трябва да натрупат само в случай на безпрецедентни загуби. Това обаче не е така – тези пари не са предадени на организациите, за да бъдат връщани.

Още по-странно е, че 16% дял на Вашингтон в МБВР означава, че това е единствената държава в световен мащаб, която може да блокира решенията на Световната банка. Ако напусне, това ще отвори вратата за Китай, който отдавна настоява за увеличение до 6% дялово участие, за да отговаря на икономическото си влияние.

На теория излизането на САЩ може да доведе до това Китай да придобие най-голямо влияние и централата на холдинга да се премести от Вашингтон в например Пекин - член V от устава на организацията гласи, че централата трябва да бъде на територията на най-големия акционер. Като се има предвид антипатията на Тръмп към Пекин, това не би имало никакъв смисъл.

Световна банка ще продължи да съществува и без САЩ. Вярно е, че вероятно ще загуби кредитния си рейтинг ААА и разходите за финансиране ще се повишат. Разходите по заемите обаче няма да са по-високи от тези на други многостранни кредитори, като Европейската банка за възстановяване и развитие.

По същия начин, ако Вашингтон реши да плаща по-малко на Международната асоциация за развитие или да възпрепятства политиката на Световната банка, повечето от дейностите на органа все още могат да продължат. Дори САЩ да удържат обещаните от Байдън 4 млрд. долара, общият кредитен потенциал от програмата ще падне от близо 100 млрд. долара до около 80 млрд. долара, което едва ли ще е катастрофално.

С други думи, напускането на Световната банка би прехвърлило инициативата на враговете на САЩ, а предимства за Вашингтон няма да има. Това е убедително послание, което Банга трябва да отнесе в Белия дом.