Инфлацията в Япония е над целта от повече от три години, но къде е централната банка?

Водещите централни банки по света повишаваха лихвените си проценти в условията на ускорена инфлация след пандемията от Covid-19, но Японската централна банка (ЯЦБ) е изключение. Тя не предприе промяна в тази посока, въпреки че от април 2022 г. насам общата и базисната инфлация са над целевото равнище от 2% и въпреки двугодишния максимум на общата инфлация от 4% през януари. Така наречената „базисна“ инфлация се движи над целта от октомври 2022 г. насам, пише CNBC.

През 14-те месеца от март 2024 г. насам, след като се отказа от политиката си на отрицателни лихвени проценти, ЯЦБ повиши разходите по заемите само с 60 базисни пункта. На последното си заседание през юни тя запази основния си лихвен процент без промяна на ниво от 0,5%, като заяви, че „базисната инфлация на потребителските цени вероятно ще бъде слаба, главно поради забавянето на икономиката“.

През март 2022 г. Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти за първи път от 2018 г. насам, като през същата година всички големи централни банки с изключение на ЯЦБ затегнаха паричната си политика.

В Страната на изгряващото слънце основният двигател на инфлацията са цените на хранителните продукти, по-конкретно тези на ориза. Зърнената култура поскъпна рязко през втората половина на 2024 г. и цената ѝ скочи допълнително през първата половина на 2025 г., главно поради слабата реколта през изминалите две години. През май цените на ориза се повишиха повече от два пъти, като скочиха със 101,7%. Това е най-голямото увеличение за повече от половин век.

Марсела Чоу, глобален пазарен стратег в JP Morgan Asset Management, отбеляза, че на ориза се дължи приблизително половината от базисната инфлация в Япония и бъдещите инфлационни тенденции зависят в голяма степен от цените на храните, особено на зърнената култура.

Временно покачване на цените на ориза?

Но въпреки толкова рязкото покачване на цените, експертите твърдят, че ЯЦБ няма да промени основния си лихвен процент скоро, тъй като централната банка смята, че скокът на инфлацията е временен.

"Когато разглеждаме последните данни, потребителската инфлация се движи около 3%. Но това се дължи най-вече на нарастващите разходи за внос и цените на ориза. Очакваме този натиск да се разсее", заяви гуверньорът на финансовата институция Казуо Уеда на пресконференцията след заседанието през юни.

Уеда също така посочи, че базисната инфлация, която е в центъра на вниманието на ЯЦБ, остава под 2%. Паричният орган обаче не разкрива публично компонентите, които определят „базисната инфлация“.

„Това показва, че централната банка смята неотдавнашния скок в цените на ориза за временен“, каза Чоу.

Юджиро Гото, ръководител на отдела за валутна стратегия за Япония в Nomura, заяви пред CNBC, че сегашният скок на инфлацията, особено на тази при храните, се дължи най-вече на проблеми с предлагането, а не на силно търсене.

"По този начин ЯЦБ преценява, че не е необходимо да реагира на рязкото ускоряване на инфлацията, която е просто инфлация, стимулирана от разходите. Срещу инфлацията, тласкана от разходите, повишаването на лихвените проценти може да не е много ефективно", посочи Гото.

Това мнение се подкрепя от Кей Окамура, портфолио мениджър в Neuberger Berman, който заяви, че ценовият натиск от страна на хранителните продукти вероятно ще отслабне през следващите няколко месеца.

Опасения за растежа

Опасенията за растежа са друга важна причина, поради която Японската централна банка вероятно ще се въздържи от повишаване на лихвите. По-високите разходи по заемите спомагат за ограничаване на инфлацията, но те могат и да потиснат икономическия растеж.

Чоу изтъкна, че пред страната се изправя сериозна геополитическа несигурност поради предстоящите избори за Горната камара на парламента и митата на американския президент Доналд Тръмп. Според нея изборите могат да представляват политическо предизвикателство за администрацията на премиера Шигеру Ишиба. Те биха могли да създадат рискове за растежа, което означава, че повишаването на основния лихвен процент може да дойде по-скоро по-късно, отколкото по-рано.

Гото от Nomura също е на мнение, че опасенията за растежа ще въздържат ЯЦБ от затягане на паричната политика, като се има предвид, че Токио все още не е постигнало споразумение с Вашингтон по отношение на търговията.

„Поради по-високите мита за Япония (10% универсални налози плюс секторни мита, като например за автомобили и стомана) очакваме японската икономика да отбележи (малък) отрицателен растеж през третото тримесечие. Това оправдава търпеливия подход от страна на централната банка, поне до септември тази година“, каза той пред CNBC.

Понастоящем азиатската държава води търговски преговори със САЩ без ясни признаци за постигане на споразумение. На 20 юни главният търговски преговарящ на страната Рьосей Аказава съобщи, че търговските преговори с администрацията на Тръмп „остават в мъгла“.

Повишаването на лихвените проценти може да засили йената, което ще намали конкурентоспособността на японския износ и ще ограничи растежа в момент, когато ориентираната към износ икономика е изправена пред трудности. Последните данни за търговията разкриха, че през май японският износ е намалял с 1,7% на годишна база, отбелязвайки най-резкия спад от септември 2024 г. насам.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония също се сви за първи път от една година насам, спадайки с 0,2% на тримесечна база през периода от януари до март, тъй като износът рязко намаля.

„Труден, тесен път“

Японската централна банка също така може да си вземе поука от историята. Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC, заяви пред CNBC, че паричният орган е преживял десетилетия на постоянен дефлационен натиск и „няколко епизода на временно покачване на цените, които са предизвикали преждевременно затягане“.

Поради това сега банката не бърза да нормализира политиката си. Нойман отбеляза, че ЯЦБ подхожда бавно към повишаването на лихвените проценти, тъй като ускоряването на инфлацията се дължи главно на рязкото поевтиняване на японската йена, като има само „несигурни признаци за устойчив цикъл на нарастване на цените на труда“.

Членът на Управителния съвет на ЯЦБ Наоки Тамура обаче заяви в реч в сряда, че може да се наложи банката да повиши лихвените проценти „решително“, ако рисковете за прекомерен ръст на цените нараснат.

Отделно от това Фредерик Нойман заяви: „Период на свръхбърза инфлация вероятно може да се окаже необходим, за да разколебае японските домакинства и предприятия от очакванията им за ограничено нарастване на цените във времето“.

Според него, въпреки че подходът на ЯЦБ „да действа бавно“ е оправдан, централните банкери трябва да внимават и да не нормализират политиката твърде късно.

„Пред ЯЦБ стои труден, тесен път, по който трябва да повишава лихвите достатъчно бързо, за да предотврати рязко изстрелване на инфлационните очаквания, но не и прекалено бързо, за да не се стигне до връщане на икономиката в по-ранната дефлационна мозайка“, заяви той.