Следкризисните строги правила за банките вероятно скоро ще бъдат премахнати

На тържествен банкет във вторник вечерта министърът на финансите на Великобритания Рейчъл Рийвс ще очертае плановете за ускоряване на огромната финансова индустрия на страната.

Планираното обръщение отразява нова готовност както в САЩ, така и на Острова да преосмислят строгите банкови регулации – правила, въведени, за да спрат финансовата криза, която обхвана света преди близо две десетилетия, пише The Wall Street Journal.

Рийвс планира да разкрие, че правителството ще разхлаби правилата, които държат финансовите ръководители отговорни за поведението на техните компании, коментира представител на британското финансово министерство. Министърът ще обяви също така, че ще опрости системата за разрешаване на потребителски оплаквания срещу финансови компании.

Рийвс ще говори за опасенията на банките относно емблематичната британска защита срещу банкови сривове, казват още запознати източници на медията. Тя обаче няма да се ангажира с мащабни промени.

Финансовите институции засилват призивите за смекчаване на мерките, което би изисквало от големите кредитори да разделят операциите по банкиране на дребно в различни субекти.

Източникът на медията от Министерството на финансите казва, че Лондон ще предприеме балансиран подход и е ангажиран с „подходяща финансова стабилност“. Страната беше ударена от финансовата криза и регулаторният ѝ отговор беше по-строг в сравнение с повечето други юрисдикции.

Предимно големите американски банки настояват за премахването на ограниченията. JPMorgan Chase и Goldman Sachs са сред тези, които подкрепят усилията, казват запознати. И двете банки използват Лондон като международен център, като търговските им операции там се увеличават.

Ръководители на американски финансови институции многократно са се оплаквали пред британските институции, че мерките са едно от основните ограничения за това докъде могат да се разраснат дигиталните им предложения на пазара.

В международен план тонът по отношение на банковото регулиране се променя, посочват експерти от индустрията и регулатори. Спомените от предишната криза избледняват – тогава слабо капитализираните банки, пълни с токсични ипотеки, станаха жертва на криза на доверието, която потопи световната икономика. Правителствата, нетърпеливи да стимулират растежа, също виждат намаленото регулиране като начин да стимулират икономиката.

Лобистите вече постигнаха някои победи. Миналата година Уолстрийт торпилира планираното затягане на капиталовите изисквания, като проведе кампания с билбордове по летищата и пътищата. Миналия месец американските регулатори предложиха мерки за облекчаване на ограниченията за заемите, наложени след финансовата криза.

На Острова, след като законодателите поискаха засилване на международната конкурентоспособност на страната, централната банка премахна тавана на банковите бонуси.

Има и изключения. Швейцария, засегната от колапса на Credit Suisse през 2023 г., предложи по-строги изисквания за UBS, другата местна банка гигант. Крахът на Silicon Valley Bank също така засили контрола на американските регулатори върху средните по размер кредитори.

Британските регулатори принудиха големите банки да ограничат обичайните услуги за приемане на депозити и плащания и сделките след кризата. Банките разпределиха активи за над 1 трлн. долара и похарчиха почти 4 млрд. долара за преструктуриране, преди политиката да влезе в сила през 2019 г.

Длъжностните лица се надяваха, че ограниченията ще обезкуражат британските кредитори да поемат твърде големи рискове. Тогава беше ясно заявено, че правителството ще позволи на инвестиционните им банкови звена да фалират в случай на криза. Заради мерките вместо това банките пренасочиха ресурси към вътрешно ипотечно кредитиране.

Британските банки забелязаха възможност за промяна тази пролет, след като лейбъристкото правителство повтори част от изказванията на американския президент Доналд Тръмп относно регулациите. Британските министри изгладиха някои ръбове на ограниченията през февруари, преди банките да впрегнат усилията си да ги премахнат изцяло.

Ръководителите на HSBC, NatWest, Lloyds Banking и британското подразделение за търговия на дребно на Santander написаха писмо до Рийвс, в което твърдят, че биха могли по-добре да подкрепят растежа без ограниченията. Според тях мерките изкривяват решенията за отпускане на кредити и затрудняват предоставянето на всички продукти, от които се нуждаят клиентите им.

Изпълнителният директор на NatWest Пол Туейт подписа писмото седмици, преди държавата да се оттегли от дела си в банката, което даде усещане за камшичен удар. Преди известна като Royal Bank of Scotland, кредиторът беше олицетворение за прекомерност, когато се разрасна до най-голямата банка в света. След това тя фалира, което наложи спешното ѝ спасяване и 17 години държавна подкрепа.

Туейт казва, че ограниченията могат да бъдат заменени от правила, които изискват банките да бъдат структурирани по начин, който да им позволи да фалират, без да нанасят щети в останалата икономика.

Неговата банка би спечелила най-много, според анализатора на RBC Capital Markets Бенджамин Томс. Секторът като цяло би спечелил допълнителни 1,5 млрд. паунда, а NatWest конкретно – 675 млн. долара годишно, от облекченията на правилата, изчислява той.

Джон Викърс, който ръководеше комисията, предложила мерките през 2011 г., се съмнява, че икономиката ще се възползва от премахването им. Според него банките ще използват местни депозити, за да извършват повече международен инвестиционно-банков бизнес. Това ще изложи икономиката и публичните финанси на по-големи рискове, добавя той.

Централната банка е отворена да разгледа въпроса, но вероятно ще се съпротивлява на радикални промени, казват източници на медията. Губернаторът Андрю Бейли пише до парламента, че Великобритания трябва да защити депозитите на домакинствата и малкия бизнес, ако ще се развива като международен банков център.

Освен това Barclays, единственият британски кредитор с голяма инвестиционна банка, не е подписал писмото на другите банки. Ръководството на банката призовава да не се забравя, че не толкова отдавна Лондон похарчи около 130 млрд. паунда, за да подкрепи някои британски и исландски банки.