Българите изплащат дълговете си по-съвестно

С 46% намалява възложеният дълг от несъбираеми вземания през 2024 г. Българите плащат задълженията си все по-съвестно и през първите шест месеца на тази година погасяването на дълговете за периода януари-юни расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 г. Това съобщи Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания (АУВ) в България.

Тя уточни, че данните са от 15 компании, които са членове на асоциацията. От данните с бизнеса на компаниите се очертава тенденция – постоянно намалява частта, която им се предоставя като аутсорсинг, а другата с изкупуване на дълг – остава устойчива. „Надявам се, че това означава изсветляване на икономиката“, добави Димитрова.

По думите ѝ всяка година просрочията са за около 500 млн. лева  и това ниво се запазва през годините, като закъснението се наблюдава най-вече при изплащане на ипотечни кредити, взети с потребителски заеми.

Тя очерта и друга тенденция – банките не чакат толкова дълго да започнат да събират вземанията си, а предоставят това на специализирани компании. „Стремежът е към извънсъдебно събиране на вземанията“, допълни тя и уточни, че предоставените вземания от банките и компаниите за бързи кредити са на едно и също ниво при ръст на потребителските заеми.

Банките продължават да бъдат основен кредитор у нас, като заемат 35% от общия обем дългове, показват данните. Небанковите финансови институции успяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция в разпределението на кредиторите се нареждат телекомите – 18%. Делът на застрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък.

Източник: Асоциация за управление на вземания

Повече несъбираеми вземания с по-малък размер

Председателят на АУВ посочи, че намаляват заемите, които са в просрочие, от телекомуникационните компании и фирмите за комунални услуги, а дългът, който подават микрокредитиращите фирми, също намалява от няколко години. Наблюденията са, че растат като брой несъбираемите дългове, но те са с по-малък размер.

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е 909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г. Райна Миткова, зам.-председател на  АУВ, уточни, че средният размер на необслужвания кредит търпи устойчив спад. Причината, според нея, е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато „ипотечните кредити към момента се обслужват до голяма степен”.

Димитрова уточни, че това са случаи, които финансовите институции аутсорсват в процеса на събиране към компаниите от Асоциацията. За миналата година вземанията са общо за 165 млн. лева, докато през 2023 г. достигат 308 млн. лева. „Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране”, коментира тя. 

Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 г. – 523 млн. лева.

Димитрова съобщи, че се забелязва все по-добра информираност сред бизнеса за това какво и кога трябва да се направи, така че от една страна да защитят вземанията си, а от друга – да избегнат неплащания в бъдеще, което се случва на все по-ранен етап от просрочието. Поддържа се база от документи, чрез които да доказва продажбата на стока или доставката на услуга.

„Българският бизнес все по-често се обръща към компании за управление на вземания, което води до ръст в просрочията на пазара на междуфирмената задлъжнялост, които нарастват рязко до 122 млн. лева през 2024 г. спрямо едва 15 млн. лева през предходната 2023 г.“, посочи председателят на АУВ.

Димитрова поясни, че съветът на експертите към потребителите е да ги насърчат да не се стига до събиране на задълженията им по съдебен ред. "Това единствено усложнява и забавя процеса, а накрая и го оскъпява, при това за самия клиент”, заяви тя.

Новият длъжник

Наблюденията върху бизнеса с несъбираеми вземания показват, че има трайно изменение в поведението на потребителите у нас. „Динамиката в растящото кредитиране през последните години, предизвикана от ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, подтикна дори най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране. По този начин се измени нагласата към кредитния продукт – той вече не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе така преди 5-10 години“, обясни Димитрова.

Тя подчерта, че българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като „инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно”.

Димитрова посочи, че възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, обаче става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често дори под 25-годишна възраст. По думите ѝ въпреки че не трябва да се генерализира, защото всяка една лична ситуация е различна, хората под 30-годишна възраст задлъжняват все повече, след като правят по-импулсивни и инцидентни покупки. Когато им се съберат няколко заема от различни кредитни институции и останат без работа, те често изпадат в ситуация да не могат да погасяват заемите си.

Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника, като той вече не е от малък областен град, а от големи градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, което се дължи на миграцията към по-големите населени места, затова и задлъжнелите лица са най-често оттам.

Лилия Димитрова даде пример с данни от фирмата, която управлява, и отчете, че се наблюдава все повече как един и същи човек има няколко паралелни кредита, понякога отпуснати от една и съща финансова институция. В кредитните портфейли на някои институции има случаи на хора с двуцифрено число кредити. „Това невинаги са хора, които са останали без работа, те са взели неразумни решения да си купят нещо, без да си правят сметката – имат заем за апартамент, кола, но вземат кредит, за да отидат на почивка, например“, каза тя.

Председателят на АУВ препоръча на хората с по-ниски доходи да не задлъжняват с повече от една трета от разполагаемия си доход. Съветът ѝ е те да си правят сметка на финансите и да не вземат на всяка цена заемите, които им се предлагат. Димитрова посочи като добър пример кредитното бюро в САЩ, в което се водят всички задължения и отпускането на заеми става след кредитен скоринг. В България обаче все още няма „черен списък“ на длъжници, но затова пък самите компании за събиране на вземанията се саморегулират, без да чакат контрол от държавата.

Лилия Димитрова очаква да се направи нормативната уредба към Закона за личния фалит и се надява практиката да покаже, че той ще работи, като интересът на компаниите за събиране на вземанията е да събират заемите с минимални разходи.

Тя посочи, че след приемането на еврото всички задължения ще се превалутират в евро по официалния курс – 1,95583 лева за едно евро, и заяви, че не очаква тенденциите на пазара на управление на вземания у нас да се изменят заради членството в еврозоната.

По думите ѝ новоприетият Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити е „необходимата крачка, тъй като от репутационна гледка точка може да доведе до изчезване на лоши практики“, които вредят на целия бизнес за управление на вземания. „Искрено се надяваме това да доведе до изчезване на такъв вид практики, за да може нашият бизнес да се асоциира с това, което е – финансов бизнес“, заяви тя.