Пазарът на облигации няма да хареса новите намаления на лихвите от Фед

Федералният резерв на САЩ понижи основните лихви в сряда - първото намаление от потенциална серия, за която някои инвеститори се надяват да продължи и да върне лихвите до около 3% през 2026 г. Американците може би се надяват, че облекчаването на паричната политика ще доведе до по-ниски дългосрочни лихвени проценти за купувачите на жилища, правителството и редица други кредитополучатели. За съжаление, те може да се заблуждават, пише редакторът на Bloomberg Джонатан Левин.

Важно е да се отбележи скорошният прецедент. Когато Федералният резерв започна да понижава лихвите през 2024 г. при сходни обстоятелства, доходността по 10-годишните държавни облигации скочи. Причините бяха многостранни и включваха динамиката на пазара на петрол и подобряващите се шансове на Доналд Тръмп в президентските избори предвид неговите идеи за намаляване на данъците и митата. Междувременно някои коментатори твърдяха, че доходността се повишава, защото Федералният резерв е намалил лихвите погрешно, което може да предизвика нова вълна на инфлация. Каквото и да е обяснението за пазарните действия по това време, този епизод послужи като напомняне, че централната банка на САЩ има ограничено влияние върху по-дългата част от кривата на доходността по държавните облигации. Пазарът на облигации има свое собствено мислене.

Настоящата ситуация не е много по-различна. Днес, както и през 2024 г., централната банка е изправена пред двустранни рискове за инфлацията и пазара на труда. Безработицата е по-скоро ниска, но изглежда, че се развива в грешната посока, докато високите инфлационни показатели са трън в очите на финансистите. Всъщност перспективите за инфлацията днес са малко по-лоши, отколкото бяха през септември миналата година. Според новите прогнози на Фед, ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) – предпочитан от паричния орган показател за измерване на инфлацията – ще се повиши с 3,1% през тази година и с 2,6% през 2026 г. Това е осезаемо над очакванията през 2024 г.

Самите централни банкери са откровени за настоящите двустранни рискове. В ново проучване 15 от 19 тях заявяват, че рисковете около прогнозите за равнището на безработицата са по-големи, докато 12 казват същото за основния PCE индекс. Едно от тълкуванията е, че решението за понижаване на лихвите отразява перспектива, която е донякъде неблагоприятна и за двете страни на двойния ангажимент на Фед: стабилни цени и максимална заетост. Очевидно опасенията относно втория риск в крайна сметка надделяха над първия. Но комбинацията от опасности много напомня на „лека стагфлация“ и е трудно да си представим значително поскъпване на облигациите в такава среда.

Накрая, пазарът на облигации ще трябва да се бори с продължаващия политически шум — влияние, което беше налице по време на кандидат-президентската кампания през 2024 г., но не в такава степен, каквато е днес. През последните месеци Тръмп използва платформата си, за да лобира агресивно за лихвени проценти от около 1%, които икономистите и инвеститорите смятат за изключително неразумни. Той редовно атакува председателя на Фед Джером Пауъл, назначи председателя на Съвета на икономическите съветници Стивън Миран в комисията за определяне на лихвените проценти и се опитва да изтласка Лиса Кук от Управителния съвет, за да спечели още по-голямо влияние. Независимо дали вярвате, че ще успее, кампанията му вреди на общественото възприятие за Фед като независим, аполитичен и технократичен орган в служба на американския народ. Само това би могло да направи условията по-благоприятни за инфлацията.

Резултатът е, че доходността по дългосрочните облигации и лихвите по ипотеките може би са достигнали най-ниското си ниво за следващите няколко месеца. Тръмп може би ще получи още няколко от така желаните от него лихвени намаления, но политическият и икономическият контекст може да затрудни понижаването на референтните разходи по заемите, които са от най-голямо значение за американския народ.