Защо цената на шоколада е важна за Европейската централна банка?

Растящите цени на храните могат да бъдат главоболие не само за домакинствата в еврозоната, но и за Европейската централна банка (ЕЦБ). Докато общата инфлация се нормализира и е близо до средносрочната цел на ЕЦБ от 2%, „от 2022 г. инфлацията при храните е очевидно изключителна и устойчива“, посочва банката в скорошна публикация, цитирана от Euronews.

Според доклада, потребителите плащат приблизително една трета повече, отколкото преди пандемията от Covid-19, за да сложат храна на масата. Банката добавя, че цените на храните са се увеличили с над 40% от 2015 г. насам, което влияе върху решенията на ЕЦБ относно лихвените проценти.

Инфлацията в еврозоната се е забавила значително от върха от 10,6% през октомври 2022 г. до 2% през август и 2,2% през септември. Въпреки това, според последния доклад на Европейската комисия (ЕК) за потребителските нагласи, един от всеки трима души се тревожи дали може да си позволи храната, която предпочита да купува.

ЕЦБ отбелязва, че цените на храните са още по-важни за домакинствата с по-ниски доходи, където разходите за храна заемат по-голям дял от наличните средства.

И растящите цени на храните няма да се забавят скоро, според очакванията на базираната във Франкфурт финансова институция.

По данни на Евростат цените на месото - говеждо, птиче и свинско - са скочили с 38-44% от 2015 г. насам. ЕЦБ отбелязва, че тези хранителни продукти струват над 30% повече в сравнение с края на 2019 г. През последните шест години млякото, маслото, кафето, зехтинът, какаото и шоколадът са станали особено скъпи.

Фактори за поскъпването

Цените на храните на Стария континент частично се обясняват с рязкото поскъпване на енергията след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Растящите доходи - както глобално, така и локално - също увеличават търсенето и тласкат цените нагоре.

Междувременно екстремни климатични явления имат все по-тревожно въздействие върху реколтите. Сушите в Испания сериозно повлияха на цените на зехтина, а кафето и какаото поскъпнаха значително заради неблагоприятни метеорологични условия в ключови страни износители като Гана и Кот д’Ивоар.

Тези събития, свързани с климатичните промени, „стават все по-чести и могат сериозно да нарушат веригите за доставка на храни“, според публикацията на ЕЦБ.

Причини и последици за паричната политика

Купуването на храна е неизбежно, затова цените на храните влияят силно върху възприятието и очакванията за инфлация, които са решаващи за ЕЦБ в стремежа ѝ да гарантира ценова стабилност.

Целта на банката за инфлация в еврозоната е 2% и се отнася до общия индекс на хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP). Той измерва промяната в цените на типична потребителска кошница, включително за енергия, услуги, стоки и храни.

Инфлацията при храните в момента е най-висока сред четирите категории в еврозоната - 3,2%. А хранителните продукти заемат около 20% от тежестта в индекса HICP - повече от два пъти в сравнение с енергията.

Когато цените на храните се повишат - включително на шоколад, кафе и зехтин - те оказват по-силен ефект върху инфлацията и свързаната с нея парична политика, отколкото покачването на цените на енергията.

ЕЦБ посочва три причини за това защо цените на храните в момента са от особен интерес: съществува разрив между цените на храните и общите цени, който е много по-голям и по-устойчив от преди; цените на храните в значителна степен оформят инфлационните очаквания, които ЕЦБ внимателно следи при определянето на паричната политика; повишаването на цените на храните влияе по-силно върху бедните домакинства.

В крайна сметка, ако ЕЦБ прецени, че целта ѝ за инфлация от 2% е застрашена и повиши основните лихвени проценти, това ще доведе до по-високи разходи по заемите. Това от своя страна ще се прехвърли върху банковата система, ще обезкуражи инвестициите и ще натежи върху икономиката на еврозоната, отбелязва Euronews.