Лагард: Има спешна необходимост от укрепване на еврозоната и нейната икономика

Инфлацията остава близо до средносрочната цел от 2%, а нашата оценка за инфлационните перспективи е в общи линии непроменена. Икономиката продължава да расте въпреки предизвикателната глобална среда. Силният пазар на труда, стабилните баланси на частния сектор и предишните понижения на лихвените проценти остават важни източници на устойчивост. Въпреки това перспективите остават несигурни, особено поради продължаващите глобални търговски спорове и геополитическото напрежение. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард пред журналисти минути след заседанието на базираната във Франкфурт финансова институция.

В четвъртък Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да остави лихвите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение без промяна на нива от съответно 2%, 2,15% и 2,40%. Така той даде сигнал, че предпочита да изчака икономическите прогнози в края на годината, които ще дадат по-ясна картина за щетите от митата на американския президент Доналд Тръмп и фискалната криза във Франция.

„Ние сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се стабилизира до целта от 2% в средносрочен план. Ще следваме подход, основан на данните, като определяме подходящата парична политика от заседание на заседание. По-конкретно, решенията ни относно лихвените проценти ще се базират на оценката ни за инфлационните перспективи и рисковете около тях, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и ефективността на предаването на паричната политика. Не поемаме предварителен ангажимент към определена посока на лихвените проценти“, каза още Лагард.

Икономическа активност

Според предварителната експресна оценка на Евростат, публикувана днес, икономиката на еврозоната е нараснала с едва 0,2% през третото тримесечие. Секторът на услугите е продължил да се разширява, подкрепен от силния туризъм и особено от ръста на дигиталните услуги. Според проучванията този ръст отразява усилията на много компании да модернизират своите ИТ инфраструктури и да интегрират изкуствения интелект в дейността си. Междувременно производството е било възпрепятствано от по-високите мита, продължаващата несигурност и по-силното евро, отбеляза председателят на ЕЦБ.

По думите ѝ, разликата между вътрешното и външното търсене вероятно ще се запази в краткосрочен план. „Икономиката би трябвало да се възползва от по-високите потребителски разходи, тъй като реалните доходи нарастват. Безработицата, която възлезе на 6,3% през септември, остава близо до исторически минимум, въпреки че търсенето на труд се охлажда. Домакинствата продължават да спестяват необичайно голяма част от доходите си, което им дава възможност да увеличат разходите си. Значителните държавни инвестиции в инфраструктура и отбрана, както и предишните понижения на лихвените проценти, би трябвало да подкрепят инвестиционната активност“, посочи тя.

Лагард обаче предупреди, че глобалната среда вероятно ще остане пречка. Износът на стоки е намалял от март до август, като е заличил предишното ускоряване на международната търговия преди последните увеличения на митата. Новите поръчки за износ в производството сочат към по-нататъшни спадове. Пълният ефект от по-високите мита върху износа на еврозоната и инвестициите в производството ще стане видим едва с времето.

„Управителният съвет подчертава спешната необходимост от укрепване на еврозоната и нейната икономика в настоящата геополитическа среда и приветства потвърждението на тази амбиция от лидерите на Европейския съюз (ЕС) на последната европейска среща на върха. Фискалната и структурната политика трябва да стимулират производителността, конкурентоспособността и устойчивостта. Необходимо е бързо изпълнение на пътната карта на Европейската комисия (ЕК) за конкурентоспособността. Правителствата трябва да приоритизират структурни реформи, насърчаващи растежа, и стратегически инвестиции, като в същото време осигуряват устойчиви публични финанси. Важно е също така да се задълбочи интеграцията на капиталовите пазари чрез завършване на съюза за спестявания и инвестиции и банковия съюз в амбициозни срокове, както и да се приеме бързо регламентът за създаването на дигиталното евро“, призова Лагард.

Тя посочи, че днес е взето решение да се премине към следващия етап на проекта за дигитално евро, като това ще гарантира техническата готовност за пускането му и ще подкрепи дигиталния суверенитет на Европа след приемането на съответното законодателство.

Инфлация

„Годишната инфлация се ускори до 2,2% през септември спрямо 2% през август. Показателите за основната инфлация остават в съответствие с целта от 2% в средносрочен план. Докато печалбите на фирмите се възстановяват, разходите за труд ще бъдат смекчени благодарение на нарастващата производителност и забавянето на ръста на заплатите“, заяви на пресконференцията Кристин Лагард.

Според нея повечето дългосрочни инфлационни очаквания остават около 2%, което подкрепя стабилизирането на ценовия натиск около целта.

Оценка на рисковете

Търговската сделка между ЕС и САЩ, постигната през лятото, обявеното наскоро примирие в Близкия изток и днешното съобщение за напредък в търговските преговори между САЩ и Китай са смекчили някои от рисковете за икономическия растеж, отчитат от ЕЦБ. В същото време нестабилната глобална търговска среда може да наруши веригите на доставки, да ограничи износа и да натежи върху потреблението и инвестициите. Влошаването на пазарните настроения може да доведе до по-строги условия за финансиране, по-висока склонност към избягване на риска и по-слаб растеж.

„Геополитическото напрежение, особено войната на Русия срещу Украйна, остава основен източник на несигурност. От друга страна, по-високи от очакваното разходи за отбрана и инфраструктура, съчетани с реформи, които повишават производителността, биха могли да стимулират растежа. Подобрението в бизнес доверието би могло да активизира частните инвестиции. Намаляването на геополитическото напрежение или по-бързото от очакваното уреждане на търговските спорове също би оказало положително влияние върху активността“, посочи Лагард.

По думите ѝ, перспективите за инфлацията остават по-несигурни от обичайното поради променливата глобална търговска политика. По-силното евро може да забави инфлацията повече от очакваното. Тя може да се окаже по-бавна и ако по-високите мита ограничат търсенето на износ от еврозоната и насърчат страните с излишен капацитет да увеличат износа си към еврозоната. Повишената волатилност и склонност към риск на финансовите пазари може да отслабят вътрешното търсене и също да забавят инфлацията.

От друга страна, фрагментацията на глобалните вериги на доставки може да повиши вноса, да ограничи суровините и да засили ценовия натиск. Повишените разходи за отбрана и инфраструктура също могат да стимулират инфлацията в средносрочен план. Екстремни климатични събития и развиващата се климатична и природна криза могат да повишат цените на храните повече от очакваното, предупреди още председателят на ЕЦБ.