Функционерите на ЕЦБ гледат отвъд инфлацията към по-големите заплахи за Европа

Централните банкери в Европа надхвърлят традиционната си роля на пазители на ценовата стабилност, пише Bloomberg.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел са сред тези, които говорят по въпроси като отбраната и реформирането на процеса на вземане на решения в Европейския съюз (ЕС) - високорискови теми, за които някога се смяташе, че са извън обсега на технократите.

Мотивите варират. Някои смятат, че е необходимо да се върне обществената дискусия, тъй като популистите замъгляват икономическата картина. С инфлация, върнала се близо до целта от 2%, други се чувстват по-свободни да се включат в по-широки дебати - част от това е оставяне на наследство, част е подготовка за евентуални промени в ръководството на ЕЦБ. Но с брутална война на източния фланг на ЕС и политически лидери, които се борят да предложат убедителен отговор на нарастващата конкуренция от САЩ и Китай, много финансисти смятат, че имат отговорността да се включат в разговорите.

Те трябва да бъдат внимателни. Докато някои национални централни банки имат свобода да изразяват мнение по въпроси като фискалната политика, прекомерното надхвърляне на рамките може да провокира правителствата да отговорят със същото, застрашавайки независимостта, която стана стандарт едва през втората половина на 20-ти век и вече е под натиск в САЩ.

„Много е трудно за централните банкери да мълчат в такива решаващи времена“, казва главният икономист за Европа на PGIM Катрин Нейс. „Но това е и много деликатен баланс, тъй като те не трябва да рискуват да подкопаят своята независимост“, добавя тя.

Нагел може би е уловил промяната най-добре, като я нарича „модерно централно банкиране“. В родината си той е предложил начини за реформа на правилата за заемане и е провел кампания срещу крайнодясната партия „Алтернатива за Германия" (AfD). За ЕС той е предложил съвместни заеми за финансиране на отбранителните способности и, подобно на Лагард, е призовал за процедури с гласуване с мнозинство, за да се предотврати блокиране на ключови инициативи от отделни държави членки.

„Когато светът около нас се променя, мисля, че и централното банкиране трябва в известна степен да се промени“, каза той по време на дебат с френския си колега Франсоа Вилроа дьо Гало през този месец в Париж. „Не можем да стоим на място.“

Френският гуверньор споделя същото мнение и свързва тези въпроси с ангажимента на ЕЦБ за инфлацията.

„Ние даваме обща насока, не даваме уроци“, казва той. „Ако не се заемем с по-широки въпроси като структурни политики, които вече са силно свързани с инфлацията, според мен ще пропуснем нашия дълг“, предупреждава финансистът.

За разлика от Федералния резерв и Английската централна банка (АЦБ), ЕЦБ има история в разширяването на пределите на своята юрисдикция. Най-забележителните ѝ интервенции включват подпомагане на страните да приложат мерки за икономии и структурни реформи по време на европейската криза с държавния дълг, както и усилията на Лагард за интегриране на климатичните промени в операциите на банката.

Последната спорна тема е съвместният дълг, която Вилроа дьо Гало наскоро възроди като начин за укрепване на европейските капиталови пазари и международната роля на еврото. Лагард, която е говорила подробно за променящия се геополитически пейзаж, се включи в дебата малко преди Нагел.

Някои в Брюксел свързват откритостта на германеца с предстоящите промени в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, където четирима от шестимата членове ще бъдат заменени до края на 2027 г., включително и самата Лагард.

Нагел не е изключил възможността да се бори за най-високия пост, а коментарите му могат да го направят по-популярен в други части на региона. Дори финландецът Оли Рен, който се кандидатира за заместник-председател на ЕЦБ, е изразил подобни позиции. Но това е тема, по която германският канцлер Фридрих Мерц, който би трябвало да подкрепи бъдеща кандидатура на Нагел, е значително по-малко ентусиазиран.

Има и други рискове. На фона на натиска на американския президент Доналд Тръмп върху Федералния резерв да понижи лихвите, през последните месеци политици във Франция и Италия призоваха ЕЦБ не само да намали лихвите, но и да възобнови количественото облекчаване.

„Ако централните банкери се включат все повече в политическите дискусии, те също ще трябва да приемат, че политиците могат да се намесват в паричната политика“, казва Емануел Менч, професор по монетарна икономика.

„Това е опасно в момент, когато независимостта на централните банки е все по-застрашена“, добавя Менч, който е работил във Федералния резерв и Германската централна банка.

Тази опасност кара някои в ЕЦБ да бъдат предпазливи. Въпреки че независимостта на банката е гарантирана от ЕС, те се тревожат, че може да бъде подкопана, ако функционерите се ангажират твърде активно в ежедневни политически спорове.

Други се притесняват, че нямат същата правна защита като Йоахим Нагел: докато Законът за Германската централна банка изрично ѝ възлага да съветва правителството на страната, законите в други държави са по-общи и само инструктират централните банкери да подкрепят общата икономическа политика.

С оглед на множеството предизвикателства пред ЕС обаче, няма признаци, че функционерите ще останат мълчаливи. Само тази седмица ръководителят на централната банка на Нидерландия Олаф Слайпен изнесе реч в Дъблин, в която не само призова за преразглеждане на бюджета на ЕС от 2 трлн. евро, но и засегна въпроса как блокът трябва да налага правилата си върху държавите членки.

„Има проблеми и ЕЦБ знае, че ако те не бъдат правилно решени от политиката, ще създадат трудности, с които накрая вероятно самата банка ще трябва да се справя и коригира“, посочва Катрин Нейс от PGIM.