Независимо от решенията на Фед, лихвите по света вече ще вървят нагоре

Каквото и да направи Федералният резерв на САЩ оттук нататък - дори след понижението на лихвите в сряда и сигнала за още едно предстоящо намаление - разходите по заемите в други части на света отново се покачват, тъй като глобалният лихвен цикъл се обръща. Тази промяна вероятно ще охлади част от по-оптимистичните икономически и пазарни прогнози за следващите 12 месеца, пише колумнистът на Ройтерс Майк Долан.

Без значение какво очаквате за 2026 г., тя вероятно няма да бъде година на облигациите. И ако промяната в лихвените тенденции се случва без участието на Фед, едва ли ще е и година на долара.

Дори и без гръмотевично събитие, световните пазари на заеми вече са разтревожени. Инвеститорите все по-силно вярват, че цикълът на разхлабване на паричната политика е към своя край. И както обикновено, те се опитват да определят кога на хоризонта ще се появи първото повишение на лихвите в следващия цикъл.

Тази седмица "ястребите"* в Европейската централна банка (ЕЦБ) намекнаха, че следващият им ход вероятно ще е повишение. Австралийската централна банка даде ясен знак, че приключва с пониженията. И почти толкова категорично централните банки на Канада и Нова Зеландия изпратиха подобни сигнали. Междувременно се очаква Японската централна банка отново да повиши основната си лихва следващата седмица.

Дори централните банки да не предприемат никакви стъпки към промяна през следващата година, облигационните активи с матуритет от две или повече години трябва да започнат да отразяват промените, които предстоят.

Погледнете само доходността по 10-годишните държавни облигации - процесът вече е в ход. В Япония тя е на най-високото ниво от 18 години, в Австралия - най-висока от две години, в Канада се е повишила с 30 базисни пункта само този месец, а дори американските държавни облигации са на най-високото си ниво от три месеца въпреки продължаващото разхлабване на паричната политика на Фед.

„Всички тези движения отразяват реалността, че цикълът на понижения на лихвите е към своя край“, казва стратегът на BMO Лорънс Мъткин.

Погледнато глобално, картината показва значително затягане. Доходността по най-широкия набор от държавни и корпоративни облигации - индексът Bloomberg Multiverse - се е покачила с 25 базисни пункта за шест седмици до най-високото ниво от юли. Подиндексът за държавни облигации също се е повишил - до най-високо ниво от януари.

„Психоза в края на цикъла“

Но защо е това бързане?

До известна степен очакванията за промени в паричната политика остават умерени. За 2026 г. е заложено само още едно повишение в Япония и приблизително по едно в Австралия и Нова Зеландия. За ЕЦБ и Канадската централна банка пазарите не очакват промяна, докато за САЩ и Великобритания все още се очакват скромни понижения.

С други думи, картината показва повече лека нормализация, отколкото рязък ястребов завой. Но „психозата в края на цикъла“ идва в мрачен момент за облигационните пазари.

Първо, постоянните тревоги за растящите държавни дългове бяха донякъде заглушени, тъй като инфлацията и лихвените скокове след пандемията от Covid-19 отново отслабнаха през последните две години. Ако това е приключило, останалите нестабилни основи на облигационния пазар отново излизат наяве.

Фискалният стимул в САЩ, Япония, Германия, Китай и Канада ще започне да действа догодина, точно когато корпоративното кредитиране - за всичко от инвестиции в изкуствен интелект (AI) до вълна от сливания и придобивания - се ускорява и се сблъсква с вече скъпия корпоративен кредит.

И номиналният размер на общия дълг расте стабилно. Големите икономики поведоха нова вълна на заемане, която изведе световния дълг до нов рекорд - близо 346 трлн. долара през третото тримесечие тази година, според Института за международни финанси (IIF).

Глобалната икономика все още расте достатъчно, за да ограничи дела на дълга спрямо световния брутен вътрешен продукт (БВП). Докато общият дълг достигна рекорд, той представлява около 310% от глобалния БВП - значително под отчетените почти 340% непосредствено след пандемията, показва докладът на IIF.

Китай и САЩ отново имат най-голям принос към ръста на държавния дълг, следвани от Франция, Италия и Бразилия. Но корпоративният дълг извън финансовия сектор вече се приближава до 100 трлн. долара, а глобалният дълг на домакинствата достига 64 трлн.

И може да е нужен нов шок или нещо като спукване на AI балон, за да се обърне картината в полза на облигациите отново, смята още Долан.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.