ЕЦБ запази лихвите без промяна на последното си заседание за годината

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните лихви без промяна за четвърто поредно заседание, като представителите ѝ са уверени, че инфлацията няма да се отклони съществено от целта им.

Така в четвъртък лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение останаха без промяна съответно на равнища от 2%, 2,15% и 2,4%, както очакваха всички икономисти и инвеститори.

„Управителният съвет е твърдо решен да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Той ще следва подход, зависещ от постъпващите данни и ще взема решения на всяко заседание поотделно при определянето на подходящата парична политика. По-специално, решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката на перспективите за инфлацията и рисковете около тях, в светлината на новите икономически и финансови данни, както и на динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, се посочва в изявление на ЕЦБ след заседанието.

Анализаторите смятат, че разходите по заемите ще останат на това равнище до 2027 г., като мнозинството вече прогнозира, че следващият ход по-скоро ще бъде повишение, а не понижение.

Подобни нагласи се разпространиха и сред пазарите, след като членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел заяви пред Bloomberg, че се чувства комфортно с идеята следващото движение на лихвите да бъде нагоре. Това обаче не важи навсякъде: Федералният резерв понижи лихвите миналата седмица, а Английската централна банка (АЦБ) направи същото днес. И двете финансови институции може да продължат с облекчаването на паричната политика и през 2026 г.

В ЕЦБ в момента има малко желание да се коригират разходите по заемите. Централните банкери са все по-уверени, че икономиката на 20-те държави от еврозоната ще запази устойчивостта си и че инфлацията ще се задържи близо до целта от 2% в средносрочен план.

Повечето представители на паричния орган неколкократно повториха, че разходите по заемите са на „добро ниво“, което е сигнал, че не са склонни да добавят още към осемте понижения от по 25 базисни пункта, които свалиха депозитната лихва от 4% на 2%.

Дори литовският гуверньор Гедиминас Шимкус, който беше сред малцинството, настояващо, че може да се наложи обсъждане на ново намаление този месец, вече не вижда нужда от допълнително облекчаване. Това важи „не само за следващото заседание през декември, но и за по-нататъшните заседания“, каза той в скорошно интервю.

Разговорите за допълнително облекчаване обаче не са изчезнали напълно. Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало настоява, че ЕЦБ трябва да остане „гъвкава и отворена по отношение на бъдещите заседания“ и не вижда причина да се очаква повишение в близко време.

„ЕЦБ вероятно ще остане в режим на изчакване в обозримо бъдеще и ще промени курса си само ако има нов сериозен шок за икономиката“, казва пред Bloomberg Карстен Бжески, глобален ръководител на макроизследванията в ING.

Нови прогнози за следващите години

Новите прогнози на експертите от Евросистемата показват, че общата инфлация ще бъде средно 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г., 1,8% през 2027 г. и 2% през 2028 г., стана ясно днес. По отношение на инфлацията, без да се включват волатилните цени на храните и енергоносителите, експертите прогнозират средни стойности от 2,4% през 2025 г., 2,2% през 2026 г., 1,9% през 2027 г. и 2% през 2028 г. Инфлацията за 2026 г. е ревизирана нагоре, главно защото сега се очаква ценовият натиск в сектора на услугите да отслабва по-бавно, съобщават от ЕЦБ.

Очаква се икономическият растеж да бъде по-силен в сравнение със септемврийските прогнози, особено благодарение на вътрешното търсене. Растежът е ревизиран нагоре до 1,4% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г., като се очаква да остане на ниво от 1,4% и през 2028 г.

Преструктурирането в ЕЦБ

Решението на ЕЦБ днес беше взето на фона на двугодишното преструктуриране на Изпълнителния съвет, което започна миналата седмица, след като финансовите министри от еврозоната официално стартираха процеса по намиране на наследник на заместника на председателя Кристин Лагард - Луис де Гиндос.

Финландия и Латвия обявиха, че ще номинират съответно управителите на централните си банки Оли Рен и Мартинс Казакс. Хърватия е готова да подкрепи гуверньора Борис Вуйчич, а бившият ръководител на Португалската централна банка и бивш финансов министър Марио Сентену също може да се включи в надпреварата.

Самата Лагард обаче от години настоява, че жените трябва да бъдат по-адекватно представени в ръководството на ЕЦБ.

Нейният собствен мандат изтича през октомври 2027 г., а спекулациите кой ще я наследи вече се засилват. Сред потенциалните кандидати са бившият управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот, ръководителят на Банката за международни разплащания (БМР) Пабло Ернандес де Кос и гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел.

Попитана за мнение дали е време германец да оглави ЕЦБ и дали тя би могла да бъде този човек, Шнабел каза наскоро пред Bloomberg: „Ако ме попитат, ще бъда готова.“