Димитър Радев: ЕЦБ е в по-добра позиция спрямо 2022 г. по отношение на икономиката

Ситуацията около войната в Иран се усложнява все повече и балансът на рисковете се променя към ускоряване на инфлацията и забавяне на икономическия растеж. За това предупреди гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) в интервю пред CNBC.

Той посочи обаче, че базираната във Франкфурт финансова институция е готова да действа решително, ако и когато това стане нужно.

По думите му напрежението би могло да се сравни с това през 2022 г., когато инвазията на Русия в Украйна доведе до енергиен шок и рязко засилване на ценовия натиск. Въпреки това според Радев сега ЕЦБ е в далеч по-добра позиция да се справи с възникващите предизвикателства.

На въпрос дали може да се очаква повишение на лихвите още на заседанието през април, българският гуверньор посочи, че решенията не се вземат предварително и се основават на постъпващите към момента данни.

„Ще повторя отново: готови сме да действаме решително в светлината на постъпващите данни“, добави той.

Все пак финансистът подчерта, че всяка промяна по отношение на паричната политика трябва да бъде внимателно обсъдена, тъй като сериозни рискове биха могли да произлязат както от бездействие, така и от прекомерна намеса от страна на централните банкери.

„В момента сме в режим „внимателно наблюдение и действие“, каза той.

По думите му вече има някои индикации за вторични ефекти за икономиката поради напрежението в Близкия изток и рязкото поскъпване на енергоносителите.

„Затова следим внимателно всички показатели много внимателно“, каза още Радев.

Той повтори мнението на свои колеги от Управителния съвет на ЕЦБ, че в момента паричният орган се намира „в добра позиция“, тъй като инфлацията се движи близо до целта от 2%, инфлационните очаквания остават стабилни, а лихвените проценти са на неутрално ниво. Ръководителят на БНБ обаче не отрече, че геополитическата и икономическата ситуация в глобален мащаб буди тревоги, най-вече заради изключителната динамика, която се наблюдава през последните седмици.

„Едно от основните предизвикателства е, че не знаем нищо за това колко време ще продължи настоящият енергиен шок. Затова работим по различни сценарии“, каза още Димитър Радев.

България в еврозоната

По отношение на влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г., той заяви, че това ще доведе до по-силно инвеститорско доверие в страната ни, намалени трансакционни разходи и много други ползи. Най-важното според него е присъединяването към рамка, която подпомага финансовата стабилност и е от ключово значение за държави като България.

Радев посочи, че положителните знаци вече се виждат и те идват най-вече от представянето на фондовите пазари и настроенията на инвеститорите.

„Уверен съм, че тези позитивни сигнали ще се увеличават все повече във времето“, добави гуверньорът.

Според него, въпреки притесненията за инфлацията, подкрепата за еврото сред ргажданите у нас нараства.

По думите му у нас вече се правят значими инвестиции в областта на изкуствения интелект (AI) и присъединяването към еврозоната спомага за това.