Борис Вуйчич: ЕЦБ трябва да остане нащрек за рисковете от стагфлация

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде „много гъвкава и бдителна“, за да държи цените под контрол, тъй като войната в Иран увеличава риска от стагфлация. Това предупреждава управителят на Хърватската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Борис Вуйчич, цитиран от Bloomberg.

Финансистът, който през юни ще поеме поста заместник-председател на ЕЦБ, казва, че вероятно скоро ще стане ясно дали последиците от военните действия ще наложат повишаване на лихвените проценти. Той обаче предупреди, че последните събития сочат нарастваща опасност от ускорен ръст на потребителските цени, съпътстван от слаб икономически растеж.

„Не виждаме стагфлация, но рискът се движи в тази посока“, коментира той. „Много е трудно да се предскаже колко далеч ще стигнем в тази посока“, добавя Вуйчич.

Централни банкери, сред които и гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел, посочват, че ЕЦБ ще трябва да обмисли повишаване на лихвените проценти на заседанието си следващия месец, тъй като скокът в цените на енергоносителите започва да се отразява на инфлацията.

Вуйчич не бърза толкова. „В днешния свят до април има много време“, казва той. „Ще има много нови данни и новини, в такива ситуации всичко е на живо“, добавя той.

Новите прогнози на ЕЦБ предвиждат ръст на потребителските цени в еврозоната от 2,6% през тази година при базов сценарий - повече, отколкото се смяташе по-рано. При екстремен сценарий, при който прекъсванията в доставките на петрол и природен газ продължат, инфлацията би достигнала 6,3%.

Според хърватския гуверньор има два варианта, ако ЕЦБ реши, че е необходимо повишаване на разходите по заемите: да започне по-рано и да прави последователни малки увеличения или да започне малко по-късно и да повишава лихвите с по-големи стъпки.

„По-добре е да се започне с по-малко увеличение и след това да се следи как се развива ситуацията“, казва Борис Вуйчич. „Засега бих казал, че е твърде рано да се каже, но скоро ще разберем дали ще трябва да предприемем действия или не“, добавя той.

Пазарите предвиждат до три увеличения с по четвърт процентен пункт на лихвения процент по депозитите през тази година от настоящо ниво от 2%. Икономистите започват да приемат идеята, че затягането на паричната политика е неизбежно.

„Не мисля, че едно или две увеличения биха навредили много на икономиката“, смята Вуйчич. „Трябва да си зададем въпроса дали те са необходими, или не, защото някои биха твърдели, че едно или две понижения също така няма да донесат голяма полза на икономиката", добавя той.

Мненията на инвеститорите почти със сигурност предполагат някаква трайна щета върху енергийната инфраструктура в Персийския залив и по-дълго затваряне на Ормузкия проток, дори след като в понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп отложи планираните удари срещу ирански електроцентрали с пет дни в очакване на резултат от преговори с Техеран.

„Деескалация на конфликта и отваряне на Ормузкия проток биха били отлична новина, която определено би намалила натиска върху инфлацията и следователно вероятността от повишение на лихвените проценти“, коментира Борис Вуйчич.

Ако обаче ЕЦБ се сблъска с по-високи цени и по-нисък растеж в резултат на продължителна война, приоритетът би трябвало да е очевиден, предупреждава той.

Борис Вуйчич добавя, че настоящата ситуация е различна от тази през 2022 г., когато руската инвазия в Украйна доведе инфлацията до рекордните 10,6%. Макар шансовете за вторични ефекти да са по-малки сега, ЕЦБ е в готовност.

„Извлякохме си поуки от 2022 г.“, казва той. „В актуализираната ни стратегия за паричната политика ясно заявяваме, че този тип шокове в предлагането налагат реакция от страна на паричната политика, ако не са краткотрайни, и мисля, че скоро ще имаме по-ясна представа за това", заключава той.