Д. Радев: Войната в Иран може да засили вече нарастващата подкрепа за еврото в България

България е изпитала само леко ускоряване на инфлацията при въвеждането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за общата валута в момента бързо нараства, като войната в Иран може да даде допълнителен тласък, заяви управителят на Българска народна банка Димитър Радев в интервю за Ройтерс.

„Нашият анализ сочи, че въздействието беше ограничено и до голяма степен еднократно, в диапазона от 0,3 до 0,4 процентни пункта, което е сравнимо с опита на Хърватия“, коментира Радев, който сега е член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Инфлацията в България всъщност се забави през януари до 2,3% от 3,5% през предходния месец и като цяло съответства на данните за еврозоната през март.

Умереното въздействие върху инфлацията е спомогнало за повишаване на подкрепата за еврото, а Радев заяви, че войната в Иран всъщност може да повиши подкрепата още повече, тъй като домакинствата виждат защитата, която тя осигурява.

„Подкрепата на домакинствата беше 45% преди присъединяването и оттогава е нараснала до 54%“, казва той. „В бизнес средите подкрепата вече беше силна и сега е около 70%.“

„Настоящата обстановка вероятно ще направи ползите по-осезаеми, тъй като все повече хора осъзнават предимствата да бъдат част от съюза, вместо да останат извън него“, заяви Радев.

Инфлацията в еврозоната

Очакванията за инфлацията в еврозоната са изложени на риск да нараснат по-бързо, отколкото в миналото, и Европейската централна банка трябва да бъде готова да повиши лихвените проценти незабавно, ако се появят признаци за траен ценови натиск, добавя Радев.

Скокът в цените на енергията, предизвикан от войната в Иран, вече изтласка инфлацията значително над целта на ЕЦБ от 2%, а членовете на Управителния съвет сега обсъждат дали да затегнат политиката, за да не позволяват това увеличение да се отрази в цените на други стоки и услуги, което би предизвикало самоподсилваща се ценова спирала.

„Балансът на рисковете се е изместил в неблагоприятна посока“, казва той.

„Макар базовият сценарий да остава нашата отправна точка, вероятността за по-неблагоприятен сценарий се е увеличила, особено на фона на енергийния шок и повишеното ниво на несигурност“, казва той, позовавайки се на трите икономически сценария – неблагоприятен, базов и тежък – очертани от ЕЦБ миналия месец.

Ключов риск е, че потребителите и бизнеса, които преживяха галопиращо покачване на цените само преди четири години след руската инвазия в Украйна, могат бързо да коригират собствените си очаквания, като изискват по-високи цени и заплати и предизвикат инфлационна спирала, която след това се оказва скъпа за потушаване.

Поведението се е променило

„Последните тенденции в инфлацията изглежда са повишили чувствителността на очакванията, което означава, че отражението на нови шокове може да настъпи по-бързо, отколкото при нормални условия“, заяви Радев.

Коментарите му са в унисон с предупрежденията на редица други политици, които не стигнаха дотам да призоват изрично за повишаване на лихвите, но заявиха, че ЕЦБ трябва да бъде готова да предприеме такава стъпка.

Засега инфлационните очаквания се задържат около целта на ЕЦБ, а вторични инфлационни ефекти не се наблюдават в данни като инфлационните показатели за март, които отбелязаха скок при енергията, но сигнализираха за забавяне на ценовия натиск при услугите.

Но ЕЦБ не може да приема такъв благоприятен резултат за даденост, тъй като обстановката е нестабилна и податлива на бързи промени, каза централният банкер.

„Ако шокът продължи и започне да засяга заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи“, казва той. „В такава ситуация навременното действие би било по-разумният ход.“

Този риск е основната причина, поради която финансовите пазари са отразили в цените повече от две увеличения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през тази година, като първото се очаква през юни.

Радев заяви, че е твърде рано да се каже дали ЕЦБ ще разполага с достатъчно данни до заседанието си на 30 април, за да вземе решение, но ще има достатъчно данни, за да позволи по-конкретна и структурирана дискусия по политиката.

Банката ще обърне особено внимание на различни показатели за инфлационните очаквания, основните ценови данни, индикаторите за настроенията, динамиката на цените на енергията и, най-важното, сигналите относно продължителността на войната в Иран и нейните последици.

Макар опитът от 2022 г. да направи потребителите по-нервни, Радев също така отбелязва, че еврозоната е влязла в тази криза от по-добра позиция, тъй като лихвените проценти вече са по-високи, а инфлационните очаквания са стабилизирани.

Големият риск сега е, че правителствата да започнат да въвеждат субсидии, които потенциално биха могли да подпалят огъня, добавя той.