Нормативното съответствие – ключ към сигурността и прозрачността в един все по-неспокоен свят

Нормативното съответствие на компаниите е изключително важен компонент както за тяхната собствена сигурност, така и за тази на клиентите, които обслужват. То далеч не е проблем само на банковия сектор и фокусирането върху него е наложително в свят, който изглежда винаги ще бъде нестабилен по един или друг начин. Около тези изводи се обединиха участниците във второто издание на Sofia Compliance Forum, което тази година беше посветено на ролята на съответствието в съвременната бизнес среда.

„Един от поводите за организирането на събитието миналата година беше новината, че България остава в „сивия“ списък на Специалната група за финансови действия срещу прането на пари и финансирането на тероризма (FATF). Това показа празнината между събраната документация и ефективността и отговорността по отношение на нея. Едно от нещата, които ме поразиха, беше липсата на пространство в държавата, в което практици, представители на регулаторите и бизнес лидерите да проведат честен разговор относно това какво не е наред, когато говорим за нормативно съответствие“, заяви Антон Петров, главен директор „Съответствие“ и член на Управителния съвет на Fibank.

„Разговорите в тази посока не бива да бъдат просто събитие или регулаторен брифинг, а реален ангажимент. Винаги е било важна тема как да направим така, че отчетността да не е принцип на хартия, а нещо, с което нашите институции да подобрят своята реалност“, добави той.

По думите на експерта въпросът дали съответствието има значение е излишен, тъй като на него отдавна вече е отговорено.

„Важно е обаче да се говори за това кой точно е отговорен, когато съответствието не се получи и може ли то да бъде делегирано. Но то не може да бъде делегирано на един човек или една компания, защото не е ангажимент само на банките, а на управлението по принцип. Когато различните отрасли са ангажирани и работят заедно, тогава всичко се случва много по-успешно и ефективно“, категоричен е Петров.

Той отбеляза като основен недостатък факта, че съответствието има репутационен проблем. То често се разглежда като функция, която само забавя процесите или която просто е там, за да казваме „не“. Истината обаче е, че неговата роля е да защитава институциите и хората, които те обслужват, посочи Антон Петров.

Според него лидерите все повече осъзнават, че съответствието е стратегическа възможност. То не е пречка, която трупа разходи, а фактор, който прави организациите по-устойчиви, смята експертът.

Никола Бакалов. Снимка: Investor.bg

„Съответствието означава устойчивост. Често то се счита за бреме, но тази идея остава за спокойните времена, когато всичко е безопасно и върви безпроблемно“, изтъкна в рамките на форума Никола Бакалов, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Fibank.

„Днес не живеем в такива времена и геополитическата среда ни показва липса на стабилност. Новината е, че нестабилността е новата реалност. Това звучи плашещо, но ако приемем тази мисъл и я разберем, всичко, което последва, ще бъде лесно за преодоляване, защото изненадите вече ще са невъзможни“, каза още той.

Според него мисълта, че живеем в трудни времена, но трябва да изчакаме два или шест месеца, за да се успокои всичко, е опасна. „Ако приемем, че винаги ще живеем в нестабилност отсега нататък, ще разберем защо съответствието е равно на устойчивост. Със съответстващите практики можем да осигурим устойчивост в един свят на огромна несигурност“, посочи Бакалов.

Към тези позиции се присъедини и Орлин Хаджийски, ръководител на направленията „Данъци“, „Право“ и „Човешки ресурси“ в PwC за Югоизточна Европа. По думите му съответствието е възможност лидерите да допринасят за своите организации, за да ги направят по-прозрачни и устойчиви.

„Съответствието също така е свързано с доверието. То е много важно и сме длъжни да работим в тази посока“, заяви той.

В същото време е добре да се има предвид, че настоящите регулации са създадени, за да отговорят на събитията в миналото и това носи своите рискове. За това предупреди Калин Христов, член на Надзорния съвет на Банка ДСК, бивш министър на финансите и член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ).

„С 27 години опит в централното банкиране, съм наблюдавал различни цикли на развитие до 2007 г., когато всичко беше по-лесно и правилата не бяха толкова строги. След колапса на Lehman Brothers обаче виждаме коренна промяна, имаме много по-различна динамика по отношение на регулациите. Европа тотално се е променила и върви към централен надзор на фона на по-рестриктивни изисквания“, посочи финансистът.

Калин Христов. Снимка: Investor.bg

„Основната идея зад промяната на регулациите през периода 2010-2012 г. беше свързана с глобалната финансова криза и опита такава да не се повтори. Това доведе до много дълбока промяна и сериозни регулации. Впоследствие, заради геополитическите конфликти, те бяха допълнително затегнати“, припомни той.

„Миналия октомври Европейската централна банка (ЕЦБ) даде знак, че регулациите вече трябва да бъдат опростени, тъй като правилата са твърде много. Тъй като регулациите се пишат за изминали кризи, ние създаваме правила, за да не се случат те отново. Не можем обаче да сме сигурни дали новите правила да са адекватни за промените, които предстоят“, каза Калин Христов.

Според него нормативното съответствие сега отговаря по-скоро на това, което се е случило в миналото, а не на събитията в бъдещето или дори на тези в днешно време.

„Ето защо членовете на бордовете, макар да са много заети, трябва да следят за рани предупредителни сигнали за възможни опасности. Те трябва да се предизвикват един друг в такава степен, че да може да се изразява несъгласие. Ние изградихме матрицата на съответствието и се чувстваме комфортно в нея, но според мен има скрити рискове, защото всичко се променя много бързо и регулаторната рамка не е разписана според настоящата ситуация. Трябва активно да дискутираме какво се случва на други места, в други банки, за да разпознаваме рисковете и да ги посрещаме по-ефективно“, смята Христов.