Човешкото поведение като основен корпоративен риск

Човешкият риск е рискът хората да правят неща, които не би трябвало да правят, или да не вършат неща, които би трябвало да правят. Върху тази дефиниция Кристиан Хънт – лектор и консултант, бивш директор „Управление на риска“ в UBS Asset Management – акцентира в своята презентация по време на събитието Sofia Compliance Forum, организирано от Първа инвестиционна банка.

Според него именно човешкият фактор стои зад почти всеки корпоративен провал. Дори когато причината изглежда технологична или организационна, в основата често има решение, действие или бездействие на човек.

Хънт постави под съмнение традиционния подход към политиките на съответствие, които често се възприемат от служителите като сложна и объркваща система от правила. Той сравни съответствието с претоварено кръстовище с десетки пътни знаци, при което всяка инструкция поотделно изглежда логична, но взети заедно всички правила създават хаос.

По думите му философията за съответствие не е само набор от регулации, а е начинът, по който бизнесът влияе върху човешките решения. Организациите не могат да накарат една компания абстрактно да „спазва правилата“. Това могат да направят единствено хората в нея. Затова истинското предизвикателство е служителите да бъдат мотивирани да действат правилно, подчерта Хънт.

„Средностатистическият служител не се интересува от спазването на правилата“, изтъкна още той. Според него повечето хора не идват на работа с намерението да нарушават правилата, но политиката за съответствие рядко успява да ги мотивира. Именно затова компаниите трябва да изграждат системи, които работят в реалната човешка среда, а не в идеализиран модел, категоричен бе лекторът.

В презентацията си Хънт използва множество примери от ежедневието и рекламата, за да покаже как хората възприемат правилата. По думите му компаниите често наемат служители заради тяхната креативност и способност да мислят самостоятелно, а след това ги поставят в среда, където се очаква стриктно следване на процедури.

Хънт акцентира и върху влиянието на изкуствения интелект (AI). Според него AI постепенно ще поема задачите, в които машините се справят по-добре от хората, докато за служителите ще остават все повече дейности, изискващи човешка преценка, интуиция и креативност. Именно там обаче се крие и най-големият риск.

Част от презентацията беше посветена на начина, по който работи човешкият мозък. Хънт обясни, че хората автоматизират поведението си и използват минимално количество когнитивна енергия. Това означава, че веднъж изградени, навиците трудно се променят, независимо дали са добри или лоши.

„Ако много хора нарушават едно правило, вероятно проблемът не е в хората, а в самото правило“, посочи Хънт.

Според него честите нарушения трябва да се разглеждат като обратна връзка към организацията, а не само като индивидуален провал.

Той даде пример с пътната безопасност. Ако на определено място постоянно стават катастрофи, проблемът не е само в шофьорите, а и в самата инфраструктура. По същия начин компаниите трябва да анализират дали собствените им процеси и контроли не създават условия за грешки.

Лекторът обърна внимание и на комуникацията с бизнеса, като подчерта, че традиционните методи често не работят. По думите му специалистите по съответствие могат да научат много от рекламната индустрия, която успява да ангажира вниманието и поведението на хората чрез различен подход.

„Не се фокусирайте върху това как бихте искали хората да се държат, а върху това как е вероятно реално да се държат“, заключи Хънт.

Според него ефективното управление на риска започва с разбирането на човешката природа, а не само със създаването на нови правила и контроли.