Лагард: Високите енергийни цени ще задържат инфлацията над 2% в краткосрочен план

Очаква се високите енергийни цени, предизвикани от войната на САЩ и Израел в Иран, да задържат инфлацията в еврозоната над целта от 2% в краткосрочен план, като продължителният период на високи цени увеличава риска от по-широко разпространение на инфлацията. Това предупреди председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) пред журналисти след днешното заседание на базираната във Франкфурт финансова институция.

По-рано днес Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да остави лихвите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение на нива от съответно 2%, 2,15% и 2,40%, както очакваха почти всички икономисти и инвеститори. Паричният орган поддържа разходите по заемите на това ниво от юни 2025 г.

Решението беше взето, след като инфлацията в региона се ускори до 3% през април спрямо отчетените 2,6% през март и 1,9% през февруари, основно заради поскъпването на енергоносителите. Енергийната инфлация достигна 10,9%, а инфлацията при храните - 2,5%.

„Показателите за базовата инфлация остават относително стабилни. Очакванията са разходите за труд да се успокоят през 2026 г., но други разходи и ценови очаквания се увеличават. Краткосрочните инфлационни очаквания значително се повишиха, докато дългосрочните остават около 2%“, заяви Лагард.

„Макар постъпващата информация да съответства на предишната ни оценка за инфлационната перспектива, рисковете за по-бърза инфлация и за по-слаб растеж се засилиха“, добави тя.

По думите ѝ последствията от войната за инфлацията и икономическата активност ще зависят от интензивността и продължителността на шока в цените на енергоносителите, както и от мащаба на непреките и вторичните ефекти.

„Колкото по-дълго продължава конфликтът и колкото по-дълго остават високи енергийните цени, толкова по-силен ще бъде ефектът върху инфлацията и икономиката“, посочи председателят на ЕЦБ.

„Оставаме в добра позиция да се справим с настоящата несигурност. Еврозоната навлезе в този период на рязко поскъпване на енергоносителите с инфлация около целевите 2%, а икономиката показа устойчивост през последните тримесечия. Дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни, макар че краткосрочните очаквания значително се повишават“, каза още Лагард.

Тя изтъкна, че икономиката на еврозоната показваше положителна динамика преди началото на настоящия период на нестабилност. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,1% през първото тримесечие на 2026 г., според предварителната оценка на Евростат. Вътрешното търсене остава основен двигател на растежа, подкрепено от устойчив пазар на труда. Перспективата обаче е силно несигурна и зависи от продължителността на войната в Близкия изток и влиянието ѝ върху енергийните пазари, други суровини и глобалните вериги на доставки.

„Постъпващата информация показва, че конфликтът оказва натиск върху икономическата активност. Проучванията сочат забавяне на растежа, а потребителите и бизнесът са станали по-несигурни за бъдещето. По-дългите срокове за доставки и нарастващите производствени разходи показват напрежение във веригите на доставки. В бъдеще високите енергийни разходи ще продължат да намаляват реалните доходи, което прави домакинствата и фирмите по-предпазливи в потреблението и инвестициите“, алармира Лагард.

Тя отново подчерта спешната нужда от укрепване на икономиката на еврозоната при запазване на стабилни публични финанси.

„Реформите за повишаване на потенциала за растеж и ускоряване на енергийния преход са по-важни от всякога“, посочи Лагард.

Без термина „стагфлация“

„Стагфлацията е правилното описание на това, което се случи през 70-те години. Но от наша гледна точка е по-добре да оставим този термин в 70-те предвид фактите, с които разполагаме в момента. Ситуацията е напълно различна“, заяви на пресконференцията председателят на ЕЦБ.

„През 70-те години инфлацията продължаваше устойчиво и стабилно, имаше много висока безработица и парична и фискална рамка, която няма нищо общо с тази, която имаме в момента. Затова не прилагаме термина „стагфлация“ към настоящите условия“, изтъкна тя.

Картината в следващите седмици

„Ние постоянно следим и получаваме нови данни. Проверяваме, коригираме и правим оценка на всичко. На заседанието през юни, след шест седмици, ще разполагаме не само с прогнозите, които ще изготвят нашите експерти, но и с обновените и преразгледани сценарии“, каза Лагард.

Според нея „тези шест седмици ще бъдат подходящото време да се оценят последиците от конфликта в Близкия изток“. Именно тогава ще може да се вземе „информирано решение за лихвите на базата на проверена и преразгледана информация“.

„Ако трябва да обобщя какво решихме днес, бих казала, че взехме информирано решение на базата на информация, която все още е недостатъчна. Защо казвам, че е информирано? Защото обсъдихме в дълбочина различни варианти. Обсъдихме решението, което единодушно взехме днес, но също така обсъдихме подробно и възможността за повишаване на лихвите“, добави Лагард.