Модерната икономика започва тогава, когато на дефицита спре да се гледа като на бедствие, а като на инвестиция. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria д-р Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания към БАН.
По думите му това са теоретични разсъждения и в България „трябва да положим усилия да сведем дефицита в нормални рамки, след като "това са пари, които ще изплащат нашите деца“.
Събев посочи, че ако се стигне до 18 млрд. лева недостиг в бюджета, това означава 8% дефицит от брутния вътрешен продукт. „В тази ситуация интересен е румънският пример. Последните пет години Румъния натрупа 77 милиарда евро дефицит. Трябва да си дадем сметка, че нашата северна съседка ползва този тип политика, за да постави страната на икономическата карта на Европа. Този ход не е задължително лошо нещо. Най-дясната държава – САЩ – също изгражда икономическата си политика върху огромен дефицит“, коментира икономистът.
Според него данъците в България са като на бедна страна, но разходите ни започват да стават такива като на по-заможна. Събев отбеляза, че данъчната ни тежест е най-ниската в Европейския съюз с изключение на Ирландия.
„Ниските данъци и малкият дефицит водят до това, че и разходите ни са ограничени. Тази теория обаче се оказа грешна. Българските граждани си дадоха сметка, че могат да мигрират в друга държава. Стратегията на ниските разходи просто стигна до своя естествен край“, смята икономистът.
Той напомни, че България имаше бюджети излишъци дълги години, но не се направиха инвестиции в образование и здравеопазване. „Сега сърбаме попарата на този остеритет. От 2019 година отпускаме каишката на разходите – това ни подсказаха и нашите международни партньори. За да продължат инвестициите, няма как да не се стигне до вдигане на данъците“, прогнозира Събев.
Според него на пръв поглед ситуацията изглежда патова – ако не вдигнем данъците, имаме криза на бюджета, ако ги вдигнем, най-добре платените специалисти могат да мигрират, очаква той и добави, че намаляването на заплати на учители и лекари ще доведе до недоволство.
„Всъщност, нашата данъчна система е точно това – система“, посочи икономистът и обясни, че плоският данък върху физическите лица не е единственият данък, който може да се промени, след като системата се състои от 20 или 30 различни налога.
Уязвима ли е фискалната стабилност? Трябва ли да се промени икономическата политика, свързана с облагането? Има ли условия за въвеждане на поетапно прогресивно облагане и вдигане на акцизите за вредните стоки? Идва ли редът на увеличение на корпоративния данък? Какво спъва промяната в данъчното облагане? Трябва ли да влезем в еврозоната?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.


Колко струва един абитуриентски бал?
Русия съди легендарна лекоатлетка, противничка на Путин, за 80 евро
Турция предложи да се построи тръбопровод през България за 1,2 милиарда долара за военните нужди на НАТО
В Украйна посещенията при психиатри се увеличили със 173% в хода на войната
Мика Зайкова: От София до Куртово Конаре "справедливата цена" не може да е еднаква
Свръхбогатите увеличават залозите в икономиката на конфликтите
AI помага в анализа на корпоративни документи, но контролът остава при човека
Косово инвестира $1 млрд. в модернизация на армията с помощта на НАТО
SpaceX може да подаде документи за IPO още в сряда
Правилно ли чухме? Тръмп май каза, че воюва, воден от пиар цели
Jeep направи Wrangler за Капитан Америка
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Ключов командир на "Хамас" е убит при израелска операция
България спечели награда за най-добро артистично изпълнение на "Евровизия 2026"
Съдебната власт не е държава в държавата
преди 1 година До: evlogi Ами не си много прав. Инвестициите в пътища, метрото, водният цикъл, електропреносната мрежа, военните ... Като цяло се правят една част с евро/НАТО средства, другата част се доплаща от бюджета. Ако се правеха изцяло за сметка на евро средствата, нямаше да са достатъчни, но пък щяха да стигат парите за заплати. Приеми, че сме взимали пари за пътища, а не за заплати ... :))) ... Все още сме на десетилетия от италианският сценарии! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година При такива професори не се учудвам,че БАН е станала за посмешище...Разходите ни били ниски??.Бюджетните разходи в България гонят 40% от БВП и изобщо не са ниски..Горед долу са на средно европейско ниво.И още нещо-дефицитът наистина нямаше да е проблем,ако беше резултат от големи инвестиции, в пътища,пристанища, железопътни линии, летища , хидромелиоративни съоръжения и подобни.Когато е като нашия, т.е. отива за заплати, тоест се изплюсква, тогава си е определено проблем... отговор Сигнализирай за неуместен коментар