Внасянето на бюджета за 2025 г. ще почака новият парламент да започне работа

Служебното правителство е в заключителен етап от подготовката на законопроектите за държавния бюджет за 2025 г., за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване. Въпреки определения в Закона за публичните финанси срок до 31 октомври 2024 г. обаче те няма да бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание.

Причина за това е фактът, че парламентът няма да заседава до сформирането на 51-вото НС след извънредните избори на 27 октомври, а това от своя страна означава, че дори и да бъдат внесени сега, законопроектите няма как да бъдат нито обсъдени, нито приети. Това става ясно от решенията, взети по време на днешното заседание на Министерския съвет.

За момента е известно, че в проектобюджета за 2025 г. е заложен дефицит под 3%, като се планира да бъде върната данъчната ставка от 20% върху хляба и дейността на ресторантьорите. По изчисления на Министерството на финансите ефектът ще бъде в размер на 400 млн. лв. В началото на октомври финансовият министър Людмила Петкова съобщи, че разходите в бюджета за 2025 г. се очаква да растат много по-бързо от приходите, но все още не е ясно какви мерки ще бъдат предложени за ограничаването на дефицита до изисквания по маастрихтските критерии процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Петкова обяви, че това няма да се случи чрез вдигане на данъци. 

Служебното правителство подчертава и че преди да се приемат бюджетните закони, трябва да бъдат гласувани данъчните. Предложените от финансовото министерство промени в четири данъчни закона бяха обсъдени на извънредно заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество. Основната критика на бизнеса към предложенията засяга идеята на всеки три месеца да се отчитат дълготрайните материални активи и запаси на компаниите. Според работодателските организации по този начин се увеличава административната тежест за бизнеса, без да има особена полза за събираемостта на данъците.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха и намаляване на законовата лихва, която в момента е основният лихвен процент (ОЛП) плюс 10%, като настояват да бъде ОЛП плюс 5%.

Предложенията за изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) също ще бъдат внесени в парламента, след като започне работа новият му състав.