Реформата на германската дългова спирачка става все по-трудна след изборите

Пътят на Германия към смекчаване на дълговата спирачка и фискалната политика ще е трънлив и осеян с препятствия. Резултатът от парламентарните избори в неделя заплашва да намали възможностите на следващото правителство в опитите му да извади икономиката от дългия период на стагнация, пише Bloomberg.

Основните партии, включително ХДС/ХСС на Фридрих Мерц, спечелиха по-малко от две трети от местата в долната камара на парламента. Това ги оставя без необходимите гласове за преразглеждане на строгите ограничения върху публичните заеми, залегнали в конституцията, добавя информационната агенция.

Това е голям неуспех за Мерц, чиито консерватори събраха 28,5% - най-много гласове в сравнение с останалите партии. Подкрепата за социалдемократите и Зелените спадна до съответно 16,4% и 11,6%, а крайнодесните и крайнолевите партии спечелиха общо 29,6%. Така крайнодясната AfD и левицата ще имат общо 216 депутати в 630-членния парламент.

„В момент, когато е от решаващо значение да се увеличат разходите за отбрана и за Украйна и да се облекчи данъчното бреме за работниците и фирмите, Германия може да се затрудни да намери фискално пространство за това“, коментира главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг в бележка. „Неуспехът да се увеличат военните разходи може да тласне Германия към сериозни проблеми с нейните партньори от НАТО. Това може да увеличи риска от търговска война между САЩ и ЕС“, добавя Шмидинг.

Новият канцлер Фридрих Мерц сигнализира, че неговият приоритет е да намали разходите и данъците. Икономисти обаче коментират, че подобни мерки няма да създадат фискалното пространство, необходимо за модернизиране на остарялата инфраструктура на Германия и увеличаване на разходите за отбрана.

Лявоцентристките партии – социалдемократите и Зелените, обещават да променят фискалната рамка на Германия, която ограничава бюджетния дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Левицата е за премахване на дълговата спирачка, но също така иска да намали бюджета за отбрана и се противопоставя на платформата на Мерц по много други въпроси, включително данъчното облагане и миграцията. Това може значително да усложни евентуално споразумение с тази партия. Същевременно AfD иска да се придържа към строгите ограничения на дълга на страната.

Теоретично може да има междупартиен консенсус с левицата относно създаването на извънбюджетен инфраструктурен фонд или освобождаването на инфраструктурните инвестиции от дълговата спирачка, за да се създаде повече място за разходи за отбрана в основния бюджет, според икономистите от Deutsche Bank Марион Мюлбергер и Робин Винклер.

Според тях това вероятно ще ограничи размера на допълнителните разходи за отбрана през следващия мандат, но поне ще създаде малко пространство за маневриране.

За 2025 г. администрацията на Мерц има възможност да спре действието на ограничаващите механизми, като обяви извънредна ситуация, вероятно поради война в Украйна. За подобна стъпка би било достатъчно обикновено мнозинство в парламента.

„Ако реформа на дълговата спирачка не е възможна, тогава новият канцлер може отново да поиска от парламента временно да спре правилото, за да позволи по-големи разходи. Ключов риск, който трябва да се наблюдава при такъв сценарий, биха били всякакви съдебни дела пред Федералния конституционен съд на страната“, според Антонио Барозу и Мартин Адемер от Bloomberg Economics.

Въпреки че е трудно да се предвиди как ще реагира съдът, може да е по-приемливо да се позволи спешно спиране, особено предвид нарастващите геополитически предизвикателства, добавят икономистите.

Германия вече спря действието на дълговата спирачка веднъж - по време на пандемията, както и заради енергийната криза след започването на руската инвазия в Украйна. Така беше възможно да се раздават помощи на бизнеси и домакинства. Неуспешните дискусии за това как да се реформират механизмите за ограничаване на разходите бяха ключови за краха на правителството на Олаф Шолц.

Критиците твърдят, че правилото, което беше договорено след финансовата криза от 2008 г., е допринесло за недостатъчните инвестиции в инфраструктура като пътища и цифрови технологии. Мерките са обвинявани и за слабото представяне на германската икономика след пандемията, което беше ключова тема по време на предизборната кампания.

Управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел каза този месец, че неговата институция ще представи предложение за това как да се реформира дълговата спирачка след изборите. Според него има „пространство за маневриране“.

Съветът на икономическите експерти към правителството също даде идеи какво трябва да се промени.

Без конституционно мнозинство обаче може да се наложи следващата администрация на Германия да намери други източници на финансиране. Това може да включва съкращения на социалните разходи, премахване на субсидиите и инжектиране на собствен капитал в държавни компании, така че те да могат да заемат повече.

Други начини за увеличаване на разходите за отбрана се крият на ниво ЕС. Това включва и съвместно финансиране, което се превръща в реалистична опция за все повече лидери.