Фискалният съвет: Дефицитът в ДОО застрашава устойчивостта на публичните финанси

Политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи. Това се посочва в становище на Фискалния съвет на България в отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г.

Пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5% през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7%) при среден размер за 2023 г. 784 лв. т.е. номиналното нарастване е с 13% (при 16% за 2023 г.). Това означава, че при средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени от 2,6% за 2024 г. е налице реално нарастване в рамките на 9,7%. Най-голямо влияние върху това оказва осъвременяването на пенсиите с 11% от средата на годината, пише в отчета.

По-бързият темп на ръст на средния осигурителен доход спрямо този на средната пенсия води до леко понижаване на брутния коефициент на заместване на дохода до 53,3 пункта. Коефициентът е близо до средния за Европейския съюз (ЕС) - 54,8 пункта - и над средния за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - 50,7 пункта, въпреки че съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-високо – 0,72 при 0,35 средно за ЕС и 0,31 средно за страните от ОИСР.

Отчетът посочва, че изпълнението на бюджета е близо до предварително заложеното за 2024 г., като минимално преизпълнение е отчетено както в приходната, така и в разходната част. Преизпълнението в разходната част се дължи основно на разходите за социални помощи и обезщетения. Отчита се, че средствата, които се отделят за изплащане на обезщетения, са 31%, а в номинално изражение това са 274 млн. лв. повече разходи от миналата година (за сравнение ръста им през 2023 г. е бил 1,7%). Причината е както в повишаването на броя дни, за които се плаща обезщетение, така и в увеличаване на среднодневния размер на обезщетението от 45,75 лв. до 51,15 лв.

Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%. В номинално изражение разходите се увеличават с 430 млн. лв. Спрямо планираните разходи се отчита преизпълнение в рамките на 8,2%. То се дължи основно на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, които са преизпълнени с 20,2%, а относителният им дял достига 42% в общата сума на разходите за социални помощи и обезщетения. На второ място с дял от 24% в структурата на разходите са обезщетенията за майчинство, при които също се отчита преизпълнение с 6,4%. Преизпълнение от 13,7% се отчита и при обезщетенията за безработица, които формират 21% от общите разходи. Единствено при обезщетенията за гледане на дете до 2-годишна възраст се отчита неизпълнение, което вероятно се дължи на задържането на размера на обезщетението в рамките на 780 лв. месечно.

Отчетените разходи възлизат на 24,6 млрд. лв. или 12% от брутния вътрешен продукт (БВП), като само Фонд „Пенсии“ заема 80% от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП. Според експертите от Фискалния съвет тенденцията понижава гъвкавостта на бюджета, като ограничава възможностите за преструктуриране. Тези условия създават предпоставки за натиск в посока повишаване на осигурителните и/или данъчните приходи. 

Разходите за пенсии продължават да се увеличават с високи темпове всяка година

Отчетените разходи за пенсии за 2024 г. са 21,6 млрд. лв., което е с 13% или с 2 545 млн. лв. повече в сравнение с 2023 г. Спрямо миналата година, в която се отчете рекорден ръст от 22% на разходите за пенсии, през 2024 г. се наблюдава забавяне на темпа, но той все пак остава висок. С оглед на намаляващия брой на пенсионерите, това се отразява в увеличение на средния размер на пенсията с 12,5% през 2024 г. В структурата на разходите на ДОО разходите за пенсии достигат 88%, като разходите за обезщетения и помощи възлизат на 11%.

Експертите отчитат, че при основните параметри е налице подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2%.

В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера.

Дефицитът в бюджета на ДОО продължава да расте

За периода 2020-2024 г. се наблюдава значително повишаване на дефицита на ДОО, а съответно и на необходимите трансфери от централния бюджет. Фискалният съвет счита, че в бъдеще са налице множество фактори за задълбочаване на това неблагоприятно развитие, което предпоставя рискове пред публичните финанси като цяло.

Дефицитът в бюджета на ДОО расте, като достига 11,5 млрд. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%.

За отчетната 2024 г. бюджетът на ДОО е получил трансфер от държавния бюджет в размер на 11,5 млрд. лв. Трансферът от централния бюджет за миналата година е бил 10,2 млрд. лв., а увеличението само за една година е с 12,3%. Продължава негативната тенденция делът на трансфера да се повишава, докато преди пандемията от Covid-19 дефицитът на ДОО беше започнал постепенно да се затваря.

Сериозно се увеличават дните, за които се изплащат обезщетения за временна неработоспособност. Те достигат рекордните 22 535 хил. дни, което е повече от годините на пандемията. За този ръст допринася промяната в чл. 40. ал. 5 от КСО, според която от 01.01.2024 г. третият ден от временната неработоспособност вече ще е за сметка на ДОО. Спрямо очакванията в плана за 2024 г. се реализира отклонение с 6,3% повече изплатени дни.

Становището е изготвено в изпълнение на Закона за фискален съвет и автоматични корективни механизми (ЗФСАКМ), който изисква от Фискалния съвет на България да изготвя мотивирано становище по отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване.