България е сред страните от ЕС с най-голям дял население, което смята данъчната система за несправедлива

България е сред държавите в Европейския съюз, най-голям дял от чието население смята, че хората не плащат данъци пропорционално на доходите или богатството им, според проучване на Евробарометър, от 2025 г., проведено сред 25 хил. души в страните членки на блока.

В България например 46% от анкетираните са посочили „изобщо не“ като отговор на въпроса дали хората плащат данъци пропорционално на доходите и богатството си, пише Euronews.

Този дял е по-голям само в Унгария (50%), Хърватия (48%) и Естония (47%). Следва Словакия с 38%.

Освен тях, повече от трима от десет души в Латвия и Литва (и двете по 36%), Полша (33%), Португалия, Словения и Чехия (всяка по 32%) също смятат, че данъците не се събират справедливо, тъй като гражданите „изобщо не“ плащат според доходите и богатството си.

Италия и Испания също са близо до това ниво, и двете с 39%.

За разлика от тях, две скандинавски страни, Дания (7%) и Финландия (10%), регистрират най-ниското възприятие „изобщо не“, и двете под 10%.

През 2023 г. общите данъци, събрани от всички правителства на страни от Европейския съюз (ЕС), съставляват около 40% от общата стойност на произведените стоки и услуги (или данъци/БВП).

Въпреки ключовата роля на данъците за покриването на разходите за обществени услуги като здравеопазване и образование, около един на всеки четирима души в ЕС смята, че гражданите в тяхната страна изобщо не плащат данъци си, посочват от медията.

Според данните един от всеки петима граждани на ЕС, или 20%, смятат, че хората плащат данъци пропорционално на доходите и богатството си „до голяма степен“. Делът на хората, отговорили по този начин, варира от едва 8% в Латвия до 38% във Финландия. Поне трима от десет души в Люксембург (36%), Дания (32%), Австрия (32%), Малта (31%), Германия (31%) и Гърция (30%) също смятат, че хората в техните страни плащат данъци „до голяма степен“ пропорционално на доходите и богатството си.

От друга страна, Литва, Полша и Чехия (всяка с по 9%) са много близо до Латвия, като малко хора отговарят на въпроса по този начин.

Сред по-големите икономики на ЕС Италия показва най-нисък дял на това мнение - 12%. Възприятието е под средното за ЕС и в Испания (17%) и Франция (19%).

Малко над половината от анкетираните (51%) смятат, че хората плащат данъци „до известна степен“ пропорционално на доходите и богатството си. Този дял варира от 33% в Унгария и Хърватия до 59% в Кипър.

В повечето страни е отчетен дял от 45 до 55%, което означава, че този отговор е най-често срещаният в 23 от 27-те членки на ЕС, с изключение на Унгария, Хърватия, Естония и България.

Усещането за данъчна справедливост е по-силно на север и запад

Тези резултати показват ясни географски тенденции в това как хората възприемат данъчната справедливост. Като цяло скандинавските и западноевропейските страни изразяват по-положителни мнения, докато южноевропейските страни са по-разделени. За разлика от тях, източноевропейските страни членки на ЕС са склонни да възприемат данъчните си системи като по-малко справедливи.

В ЕС 5% от анкетираните са заявили, че не знаят дали в страните им се плащат справедливи данъци, като делът на несигурните отговори достига 9% в някои страни.

„Където гражданите възприемат процедурите като прозрачни и правилата като прилагани еднакво за всички, данъчният морал и доброволното спазване на правилата са склонни да бъдат силни“, казва професорът по икономическа психология Ерик Кирхлер от Виенския университет.

Той отбелязва, че в страни като Дания и Финландия, които постоянно се нареждат сред световните лидери по управление и почтеност, гражданите отчитат особено високо възприятие за справедливост в данъчната система.

По-ниското институционално доверие и по-слабият административен капацитет, каквито се наблюдават в части от Източна и Южна Европа, често подкопават тези възприятия.

Д-р Фабиан Калайтнер от Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен подчертава, че хората в северноевропейските страни като цяло са по-доволни от преразпределението на доходите, отколкото хората в южноевропейските и източноевропейските страни.

„Това е не само защото разликите в доходите между най-богатите и най-бедните са по-малки, въпреки че са сравнително ниски и в много източноевропейски страни, но и защото прагът на доходите е по-висок, дори след отчитане на разликите в покупателната способност“, добавя той. „С други думи, бедните във Финландия и Дания просто имат по-високи доходи от бедните в Полша или Чехия“, заключава той.

Калайтнер също подчертава „действителната преразпределителна сила на данъците“, която се отнася до способността на правителството да използва данъчната си система, за да повлияе на разпределението на доходите и богатството. „Държавите с ниско преразпределение на данъците, като Естония, Латвия или Унгария, показват по-ниски нива на съгласие [за справедливост] от страните с високо преразпределение, като Австрия, Финландия или Дания“, казва той.

Данъчните системи в северноевропейските страни също като цяло се възприемат като по-малко сложни и това често е свързано с по-високи нива на доверие както в правителството, така и в данъчната система. „Скандинавските страни предлагат на своите граждани обширна информация относно данъчните плащания на физическите лица и са много прозрачни в това отношение“, коментира проф. Карен Сюрет-Слоун от университета в Падерборн.

Д-р Сабина Колодзей от Университета Козмински добавя, че високото възприятие за данъчна справедливост в скандинавските страни може да се обясни със силното институционално качество и високите нива на обществено доверие. “Тези фактори насърчават доброволното спазване на данъците и позволяват ефективно преразпределение, което води до по-равностойни общества с ниски нива на бедност и неравенство“, заключава тя.