Държавният дълг се превръща в световен проблем

Финансовите министри и централните банкери, които се събират във Вашингтон за годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ), са изправени пред една международна система на търговия в безпорядък, несигурност около позицията на долара и курса на лихвените проценти, както и финансови пазари, които (засега) са изнервящо самодоволни, пише в редакционен коментар Bloomberg.

И на фона на всички тези предизвикателства хората, които отговарят за политиките, трябва да внимават за още нещо: след години на небрежност публичният дълг се оформя като все по-сериозен риск.

Преди пет години бюджетните дефицити по света нараснаха заради пандемията. Блокадите задавиха икономическата активност и притиснаха приходите от данъци, а разходите в същото време се увеличиха, докато правителствата се опитваха да предпазят уязвимите. Дефицитът нарасна от 3,5% от международното производство в годината преди извънредното положение до 9,5% през 2020 г. Без съмнение бе необходим силен фискален отговор – но както мнозина настояха тогава, той трябва да бъде преустановен възможно най-скоро след това. Това не се случи. Дори и сега дефицитите са по-високи отколкото през 2019 г.

Преди пандемията държавният дълг бе 84% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). В момента съотношението е 95%. В държава след държава – включително САЩ, Великобритания и по-голямата част от Европейския съюз, съотношението на дълга спрямо БВП е напът да изпревари по темп на нарастването производството. До 2030 г., дори и всичко да върви добре, съотношението на световния дълг може да изпревари равнището си от 2020 г., когато фискалното извънредно положение бе най-тежко.

Сътношението на общия държавен дълг към БВП. Графика: Bloomberg LP

Държавният дълг, само по себе си, не е нещо лошо и няма фиксиран таван за това докъде може безопасно да стигне. Но с повишаването си намалява т. нар. фискален капацитет, което оставя правителствата с по-малко пространство за действие, когато се появи следващата криза. Комбинацията от продължителна липса на дисциплина, лоши икономически новини и посърнали финансови пазари може да вкара страните в толкова дълбока дупка, че единственият изход да се окаже някаква форма на дефолт по дълга – дали буквален, или прикрит под формата на инфлация.

Настроенията се измениха след световната криза от 2008 г. и ще трябва да се възстановят отново. И тъй като възстановяването след кризата бе толкова мудно, мерките за строги икономии – усилията за отмяна на по-ранните стимули – си спечелиха лоша слава. Заговори се за „трайна стагнация“, докато лихвените проценти спадаха до исторически дъна, за които тогава се смяташе, че ще са трайни. Евтините пари в продължение на години направиха по-големите дефицити достъпни. Балансиране на бюджета? Отсега нататък държавните заеми ще се изплащат сами.

Фактите се промениха, но този начин на мислене се запази. Повечето американски политици просто спряха да се интересуват достатъчно за постоянно растящия дълг. На други места по света правителствата може на думи да подкрепят нуждата от дисциплина – в някои случаи прилагайки бюджетни правила или създавайки „фискални съвети“ за справяне с проблемите – но мерките им не са достатъчни. Ако дългосрочните, коригирани спрямо инфлацията лихвени проценти изпреварят икономическия растеж и нараснат още повече, дългът ще продължи да се движи във възходяща посока и ще бъде все по-трудно дефицитът да бъде свит.

Все по-вероятно е това да се случи. В САЩ и Европа застаряващото население увеличава съотношението на зависимостта, което понижава приходите и тласка нагоре социалните разходи. Правителствата също така признават и нуждата за по-големи разноски за отбрана. Нова и по-добра инфраструктура е необходима спешно, включително за прехода към чиста енергия. И справянето със следващата рецесия, да не говорим за следващата пандемия, е въпрос на кога, а не дали.

Единствената алтернатива на евентуален фискален крах е обединяването на ограничения на разходите с нови приходи. Първо обаче политиците ще трябва да разберат колко уязвими са станали техните икономики. Минало е времето за преоткриване на бюджетната дисциплина – вместо това трябва действителен план, за да се направи нещо по въпроса.