IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Едва 54% от българите получават пълните си заплати по банков път

Безконтактните плащания са най-удобни и почти най-сигурни, смятат повечето български потребители според проучване на Маstercard 

08:23 | 21.09.22 г.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Безконтактните плащания са най-удобни и вторите по безопасност начини за разплащане след парите в брой. Това е един от изводите в ежегодната оценка на пазара за трансакции Digital Payment Index 2021, която Маstercard проведе за първи път в България. Изследването обхваща миналата календарна година и седем сравними пазара – освен България това са Австрия, Хърватия, Гърция, Румъния, Унгария и Сърбия, а от компанията обещават да го провеждат всяка година. 

Изследването очертава потенциала на внедряване на технологични решения в България, изследвайки ключовите елементи на екосистемата: платежна инфраструктура, познание и употреба от крайния потребител.

Изготвяният няколко месеца доклад показва не само положителните индикации за българския пазар, но и изостаналост в някои отношения. Така например само 54% от запитаните отговарят, че получават пълния размер на месечното си възнаграждение по банков път. 27% от анкетираните получават частичното възнаграждение по банка, а 8% признават, че целият им доход от заплати се плаща в брой. 11 на сто не са пожелали да отговорят на този въпрос. И докато този дял – на получаващите заплатата си в пликове, не бъде намален, не можем да очакваме бързо нарастване на дигиталните разплащания, тъй като това е ключов фактор за дигитализацията на плащанията. 

 


„Необходима е още работа от страна на доставчици на платежни услуги и институции в посока образование и информираност за различните методи за дигитални плащания и предимствата им пред използването на пари в брой, тъй като 41% от българите все още теглят поне половината от доходите си в брой“, каза при представянето на резултатите Силвия Хаджиянева, директор „Публични политики“ в Mastercard. 

Докладът разкрива още, че навлизането на банкови карти в страната е високо, а активните карти в страната са около 5,7 млн. броя (76% от всички издадени карти). Без изненада се оказва, че българският потребител продължава да ползва предимно дебитни за сметка на кредитните карти, като 84% от всички издадени карти са именно дебитни. 

Налаганите дълги години методи, като безконтактно плащане на POS терминал и банков превод са добре познати на 87% от българите. Новите и все още алтернативни технологии, които навлязоха на пазара в последните години, като мобилни портфейли и плащане с wearables (смарт часовник, гривна и т.н.), са добре познати само на 42% от българите.

По отношение на онлайн платежните методи се оказва, че плащането с въвеждане данните от картата на ръка е по-добре познато (74%), отколкото използването на предварително запаметени идентификационни данни на картата (Card on File) - 63%. В същото време 66% от активните потребители онлайн се възползват от удобството на услугата за предварително запазване на данните на картата. Наложеният платеж остава предпочитаният метод за онлайн покупки (58%). Плащането с карта, обаче – при доставка или онлайн, е по-често избираният метод за плащане при пазаруване, спрямо кеша – 40% най-често плащат онлайн с карта и 15% - при доставка, на POS терминал. Само 2% използват мобилен портфейл за плащане.

В България са отчетени най-малък процент потребители, които пазаруват онлайн. Очаква се обаче в следващите години броят на онлайн трансакциите да нарасне значително с навлизането на решения, които повишават сигурността, удобството и бързината, като например трансакции на токенизиран търговец и възможността за сигурно завършване на поръчка „Click to Pay“.

Наблюдава се зависимост между сигурността и употребата – колкото по-често потребителите използват даден платежен метод, толкова по-удобен и сигурен смятат, че е той. Безконтактното плащане се разглежда като най-удобния метод и се нарежда на второ място след плащането в брой по критерий сигурност, което е много положителен показател за развитието на дигиталните плащания спрямо парите в брой. Иновациите, като  мобилни портфейли или смарт часовници, се считат за по-малко сигурни и по-малко удобни в сравнение с по-традиционните методи. Колкото по-дълго време едно платежно решение присъства на пазара, толкова по-високо е възприятието за сигурност и удобство, което пък води до по-честата му употреба.

Когато става дума за афинитет към дигиталните решения, почти 70% от участниците заявяват, че биха избрали платежното решение, което е най-подходящо за дадената ситуация. България постига по-високи резултати от други държави по отношение на интереса към иновативни платежни инструменти, което индикира, че българите се смятат за по-отворени към възприемане на нови решения, отколкото други хората в други държави.

Проучването разкрива и други интересни тенденции. Така например продължава да расте делът на трансакциите през POS терминал спрямо тегленето на банкомат. Ако през 2017 г. 51% от българите са ползвали картите си за теглене на пари от устройство, а 49% - за да плащат на терминали, то през 2021 г. ситуацията е коренно различна и „едва“ 34% използват картите си само за теглене на пари в брой от банкомати, докато останалите 66% от всички картови трансакции са на POS терминал.

Причината може да се крие и в добре развитата инфраструктура – именно по този показател страната ни получава най-добър резултат в индекса – 66 точки от възможни 100.

34 %
от българите използват картите си само за теглене на пари в брой от банкомати.

Според проучването инфраструктурата показва готовност и способност да поддържа безналични плащания, а делът на безконтактните POS терминали в България е 99%. Това резултира и в начина на опериране - безконтактните плащания са предпочитан и най-удобен начин за физически разплащания. Докато през 2019 г. 31% от трансакциите са контактни, а останалите - безконтактни, то през 2021 г. делът на контактните плащания вече е едва 9%. А 28% от българските потребители използват мобилни портфейли, за да плащат на терминали, а този дял се очаква да нарасне силно през следващите месеци. 

Индексът разкрива още, че макар че 80% от българските потребители са наясно с мерките за сигурност на онлайн плащанията, а мнозинството знае как би могло да блокира открадната или загубена карта, повечето от тях не познават финансовата отговорност, която може да носят, ако картата им бъде открадната. 

The Digital Payment Index (’DPI’) осигурява холистичен обзор на нивото и зрелостта на дигитализацията и финансовите инструменти в България и има за цел да служи като отправна точка за различните заинтересовани страни при определяне на техните стратегически приоритети или разработване на политики. Това се постига, като се оценява количествено по скала от 0 до 100 развитието на пазара в България и  развитието му спрямо другите участващи държави (Австрия, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия) в няколко критично важни направления, които очертават основната структура на индекса: инфраструктура, запознатост и употреба. 

Последна актуализация: 11:28 | 21.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Криптопазар и дигитални активи виж още

Коментари

Финанси виж още