IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

В културата липсват не само пари, но и целенасочена политика

Липсата на фокус върху културните политики не е въпрос, който засяга управлението на един министър, а дългогодишен проблем

10:47 | 13.01.25 г. 3
Снимка: Bloomberg Finance
Снимка: Bloomberg Finance

В последните дни на годината се разрази поредният скандал в културната сфера, който засяга киното – появи се одитен доклад, в който се говори за нарушения в работата на Националния филмов център на стойност милиони левове, който провокира искане за смяната на директора му Петър Тодоров. В негова защита обаче се обявиха близо 400 кинодейци, включително такива, които неведнъж са критикували работата на НФЦ. В отворено писмо до министъра на културата Найден Тодоров, министъра на финансите Людмила Петкова и инспектората към Министерски съвет, те поискаха да бъде извършен нов одит, като посочиха грешки в одитния доклад. Киноспециалистите посочиха, че и паралелно с вътрешния одит е проведена проверка от ДАНС, която не е открила пропуски или нарушения, нито престъпление.

Темата заглъхна в първите дни от годината – вероятно в изчакване на поредната проверка – от страна на АДФИ, но скандалът беше последван от друг – в сферата на театрите.

Съюзът на артистите в България нарисува плашеща картина, при която токът спира преди премиери, няма отопление в салоните, а доставки на материали и реквизит са блокирани, докато междувременно не се изплащат командировъчни, телефонни сметки и разходи за извършвани дейности.

Според Съюза неизплатените суми са в размер на хиляди левове, като използват момента да припомнят и състоянието на сградния фонд на театрите, който „всеки момент може да се разпадне“, докато три месеца „стотици хора на свободна практика не са получавали плащания по гражданските си договори“.

„Не съществува институция без проблеми в настоящия момент и така е било и през последните 13 години“, заяви в отговор служебният министър на културата Найден Тодоров. Той допълни, че е изготвен законопроект за промени, който чака сформирането на ресорна комисия в Народното събрание.

„През 2023 г. бюджетът за сценичните изкуства беше 155 млн. лв. След големи протести, организирани от Съюза на артистите, бюджетът беше вдигнат на 204 млн. лв. Но разплатените разходи за сценичните изкуства през 2024 г. не са 204 млн. лв., а 267 млн. лв.“, каза Тодоров, като допълни, че парите са осигурени чрез постановления и „отклоняване на средства от сфери, които не са могли да си ги изхарчат“. Около 5 млн. лв. все още не са изплатени, но е започнало разплащане, заяви Тодоров. „Нямаше откъде да ги вземем, свърши бюджетът на Министерството на културата“, каза той.

Всичко това – след скандалите от края на септември, при които в театрите в Разград и в Смолян бяха открити злоупотреби с присвоени средства на обща стойност 1,5 млн. лв., а министърът насочи и двете теми към своя заместник Илко Ганев (назначен от служебния премиер Димитър Главчев), когото обвини в лична атака.

На този фон за поредна година планираният бюджет за култура през следващите 4 години според спорния проектобюджет на правителството за 2025 г. е в рамките на 0,5% от БВП (средно около 1,1 млрд. лв. годишно).

Във всички тези случаи става въпрос за пари. Това, от своя страна, създава усещането, че Министерството на културата се занимава единствено с разпределянето на средства и потушаването на пожари с липсата им. Онова, което остро се забелязва, е липсата на диалог за политики.

Първите опити Народният театър да се отвори към международната театрална общност чрез участието на световно име – Джон Малкович, бяха ознаменувани от скандали. Единият – заради цената на билетите за „В самотата на памуковите полета“, а другият – заради текста на пиесата на Дж. Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, премиерата на която доведе до протести. 

През 2021 г. Мария Бакалова стана първата българска актриса с номинация за „Оскар“. Писателят Георги Господинов получи наградата Международен Букър през 2023 г. заедно с преводачката на неговия роман „Времеубежище“ Анджела Родел и с това стана първият българин, получил отличието в историята му. И двата успеха обаче подсилват усещането, че широкото разпознаване на българската култура по света се задвижва от индивидуални личностни усилия, а не от целенасочени политики.

Това не е въпрос, който засяга управлението на един министър, на едно правителство или ограничен период от време, а дългогодишен проблем, който се усеща на всяко ниво в културата – от музейни експозиции и архитектурни обекти, до киносалони, театрални сцени и литература. Дори успехите да срещат „подкрепа“ от страна на Министерството – логистична или финансова, те никога не са част от цялостна концепция за развитие на сектора. Това остават и темите, които обичайно не влизат в предизборни кампании или парламентарни дискусии, а излизат наяве единствено в медийното жълто при поредния скандал или при някой спорадичен личен успех.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:07 | 13.01.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Изкуство и култура виж още

Коментари

2
rate up comment 1 rate down comment 0
melon
преди 1 месец
Култура липсва и на част от културата... Сещам се за един чисто гол Хамлет в Народния...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 1
scott
преди 1 месец
глупости. У културата се отпускат пари семо там, където могат да бъдат откраднати от върхуиката на министерството. Спраовка - НАЗНАЧАВАНЕТО НА АРГИСТИ В СМЕЛИНСКИТЕ ТЕАТРИ, върти схема . на ти 200 милки. Прави изкуства . да си намираш кой да ти го купува, ний нема са подкрепим. най-добре е бузжетот за сулнула да стане 0 лева. чак тогава министерот и схемазжиите около него ше са замислат как техните подопечни да пичелат паре, че да има и за тех. абе у САЩ колко е буджетот на мивидстерството на ко
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още