Наистина ли са безценни откраднатите от Лувъра бижута?

Френските власти я описват като безценна. Но последният път, когато инкрустирана с диаманти брошка във формата на панделка, принадлежала някога на императрица Южени, бе продадена на търг, цената ѝ стигна 6,72 млн. евро. Колко струва сега – три дена след като бе задигната от Лувъра в Париж, е много по-трудно да се определи, пише Bloomberg в материал.

Освен ако не е открадната по поръчка, плячката от кралски огърлици, тиари и обеци е – както гласи жаргонът на пазара за изкуство – изгоряла, или поне в последното ѝ известно състояние. Ударът в стил „Бандата на Оушън“ е навсякъде по новините, така че предметите не биха могли да бъдат продадени или носени на обществени места. А на черния пазар има големи намаления. Продажбата на бижутата по отделно може да е по-дискретен вариант, но също няма да е толкова прост.

Алтернативата е изключителните бижута – диаманти, изумруди, сапфири и злато – да бъдат раздробени и претопени. Официално осемте откраднати предмета струват 88 млн. евро, но не и ако приблизително 9-те хиляди по-малки камъка се продадат отделно, според парижкия прокурор Лор Бекю.

Откраднатата брошка във формата на панделка. Снимка: Bloomberg LP

Обикновено това, което грабва вниманието на Холивуд, е прецизността на обира. Но следващата сцена – преместването на скъпата плячка – е също толкова опасно.

„Често крадците осъзнават, че рискът е прекалено голям“, казва Шарлът Чеймбърс-Фарах от базираната в Лондон компания за данни Art Loss Register. „Ако не успеят да преместят нещата в рамките на шест месеца до година, то тежестта става прекалено голяма“, предупреждава тя.

Цената на части

Вероятно е камъните да запазят най-много от стойността си, но често се появяват издайници – като размера и тежестта на камъка. За да се предотврати това, камъните може да бъдат извадени, изрязани наново и преподредени така, че да станат неразпознаваеми, според Чеймбърс-Фарах.

В същото време според Тобиас Корминд, управляващ директор на бижутерийната фирма 77 Diamonds, откраднатите камъни може да са на стойност около 10 млн. паунда (13,4 млн. долара), като по-голямата част от стойността идва от четири големи диаманта на една от откраднатите брошки.

„Може би сега някой плаща една десета от пазарната стойност, взима ги и ако може да си го позволи – ги държи за десет години, след което постепенно започва да ги раздробява“, предполага той.

Претопеното злато е почти невъзможно за идентифициране, а цената му скочи с почти 60% тази година до рекордни равнища. Но за разлика от златната тоалетна, открадната от двореца Бленъм през 2019 г., бижутата не съдържат достатъчно от метала, че да го направят фокус на кражбата.

Политици, френската полиция и охраната на Лувъра вече бяха силно критикувани за това, че не са успели да спрат кражбата. Липсата на външно наблюдение, което е позволило на подемника за мебели да паркира незабелязано пред музея, може да го е направила по-привлекателна цел, отколкото строго охраняваните бижутерии на площад „Вандом“.

„Наблюдаваме промяна през последните 10 години, при която музеите са цел не само за картини, но много повече за благородни метали и диаманти“, коментира Артър Бранд, детектив със специалност в разследванията на престъпления с произведения на изкуството. Повечето крадци на изкуство биха очаквали да получат около една трета от стойността на предметите при препродажба, но е трудно да се определи колко голям би бил пазарът за подобни уникални бижута.

Продажбата на експонатите на части би донесло част от стойността им на крадците, но незабавно ще се унищожи историческото им значение. Френската полиция ще се опита да върне бижутата, преди това да се случи.

Миналия месец златна гривна на 3000 години, открадната от Египетския музей в Кайро, е била претопена, според вътрешния министър на страната.

Оригиналната цена

Въпреки че бяха наречени „безценни бижута“ от френския министър на правосъдието Жерал Дарман, много от експонатите са имали конкретна стойност, преди да бъдат изложени на витрините в Лувъра.

Голямата панделка на императрица Южени, открадната в неделя, е била купена през 2008 г. с помощта на донорската група „Приятели на Лувъра“ за 6,72 млн. долара. Тя била е обявена за продажба на аукцион на Christie’s в Ню Йорк, когато музеят се включва. Брошката престава да бъде част от колекцията кралски бижута 121 години по-рано, когато е продадена на търг на бижутер за 42,2 хил. франка, или около 85 хил. евро по това време.

Изумрудената огърлица и обеци, принадлежали на императрица Мария-Луиза, са придобити от Лувъра през 2004 г. от барон Ели дьо Ротшилд, според архивите на музея, които обаче не посочват цена. Неговата покойна съпруга ги е притежавала, пак според архива, според който преди това са били собственост на бижутерийната фирма Van Cleef and Arpels.

Тиарата на императрица Южени е била продадена през 1992 г. на търг на Sotheby’s в Женева за над 1 млн. долара и след това дарена от донорската група на Лувъра, показват данни от музея и аукционната къща.

Задигнатата плячка включва също и тиара, сапфирено колие и съответните му обеци от колекцията на кралиците Мария Амалия и Хортензия, цялата придобита от Лувъра през 1985 г., според архива на музея. Най-старата придобивка, реликвена брошка, е стана част от колекцията през 1887 г.

Според Роб ван Бюрден, базиран в Антверпен експерт по диамантите с 45-годишен опит, макар рязането на камъните да е възможно, много по-вероятно е те да са били откраднати по поръчка.

„Казват, че където и да е откраднат един диамант, било то в Париж, Прага или Мадрид, има шанс да попадне в Антверпен“, коментира той. „Но не смятам, че някой би се заинтересувал да се „опари“ с нещо толкова горещо“, допълва той.

„Ако не са откраднати по поръчение, те вероятно ще се окажат някъде в Антверпен и – да не дава Бог – ще е заради стойността им на части“, посочва експертът, според когото това биха били много малко пари.

Аматьорска работа?

Вече бяха повдигнати някои въпроси за професионализма на бандата обирджии. Докато са се измъквали с огърлиците и другите бижута, крадците са оставили недокоснат 140-каратовия диамант „Регент“, но са успели да изпуснат корона с над 1000 диаманта по нея.

Не е нечувано откраднати екземпляри да се окажат впоследствие изоставени на публични места или да се появят отново години по-късно.

През 2018 г. крадци задигнаха две корони и златно кълбо на шведското кралско семейство, които впоследствие бяха намерени на върха на купчина с боклук в стокхолмско предградие. Колекция антични златни кутии за енфие, откраднати от имение в Лийдс, Англия, бе намерена четири десетилетия по-късно без щети.

Понякога кражбите на определени предмети се използват като лост за влияние на определена банда за получаване на по-кратка присъда на член в затвора. Извършителите разбират, че не могат да продадат предмета, но все още искат да го използват за влияние, посочва Джулиан Радклиф, основател на Art Loss Register.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че връщането на кралските накити непокътнати е резултатът, на който се надява. „Ще възстановим произведенията на изкуството и извършителите ще бъдат изправени пред закона“, написа той по-рано през седмицата в социалната мрежа Х.