Как се хранят астронавтите на космическите кораби с мисии до Луната и Марс

Бъдещето на космическите храни е свързано с разрастването на оранжерии на борда на корабите и дори с 3D принтиране на храна. Това мнение изрази Нели Симеонова, съосновател и директор на компанията за космически храни Antarta Space Фood, в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя прогнозира, че новите технологии могат да се изпробват още на първите мисии до Луната и Марс.

Симеонова подчерта, че България има голям принос в развитието на космическото растениевъдство. „Първата изцяло космическа оранжерия е българско изобретение на доц. Таня Иванова и нейния екип, и то още през 1990 г., когато на космическата станция „Мир“ за първи път се отглеждат растения в условията на микрогравитация“, припомни Симеонова.

Ученият обясни, че космическите агенции и учени от различни държави работят заедно по разработването на нови технологии за храна в Космоса. Това партньорство не само осигурява по-добри условия за астронавтите, но и помага за намирането на решения за глобалните продоволствени предизвикателства.

„Храната, която астронавтите консумират в Космоса, не се различава нито като състав, нито като хранителни стойности от тази на Земята. Единствената разлика е, че космонавтите консумират по-малко пресни плодове и зеленчуци. Въпреки това космическата храна е идеална при всякакви кризисни ситуации – бедствия, аварии, военно положение. Тя може във всеки момент да се отвори и човек да се нахрани с натурална и питателна храна, в която няма никакви консерванти“, посочи Нели Симеонова.

По думите ѝ днешните космически храни са доста по-разнообразни от тези, които са се използвали преди години. „Астронавтите в днешно консумират основно изсушени и дехидратирани продукти, пакетирани в специални опаковки. Освен това има и готова храна, която може да се затопля директно в пакета“, поясни Симеонова и добави, че с технологията, по която се приготвя космическата храна – сублимационно сушене – запазва всички нутриенти и не се различава по никакъв начин от току-що сготвена храна.

Ученият каза, че в Космоса метаболизмът е завишен и космонавтите трябва да приемат повече и по-калорична храна, за да могат да усвояват напълно хранителните вещества. „Ако на Земята човек се нуждае от около 2500 калории на ден, в Космоса те са между 3500-4000 калории. Това се дължи на микрогравитацията, която променя разпределението на течностите в организма. Поради тази причина астронавтите предпочитат по-наситени вкусове и затова космическата храна е по-солена, по-сладка, по-кисела или по-горчива“, коментира особеностите на храненето Симеонова.

Тя уточни, че за да се запазят хранителните качества и да се предпази от радиация и влага, храната се пакетира в многослойни гъвкави опаковки. Пакетите са от неразградими материали от полиетилени и алуминиево покритие. Подготовката на храната изисква специални диспенсери, с които се добавя вода в пакета, за да се хидратира съдържанието преди консумация.

„Менюто в открития Космос е изцяло персонализирано според физиологичните нужди на организма и метаболизма на отделните астронавти, като освен това понякога храната е съобразена с дори и с етноса и религиозните вярвания на астронавтите“, отбеляза тя.

Кои са най-големите рискове при храненето в Космоса? Защо някои бактерии като салмонелата стават 2-3 пъти по-активни в условията на микрогравитация? Защо в Космоса бактериите стават резистентни на антибиотици и как ще се справи с това космическата медицина?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.