Изоставаща Европа може да спечели дългата игра в изкуствения интелект

Европа не може да си позволи да изпусне поредната технологична революция – това беше посланието на доклад на Марио Драги миналата година. На това залага и френският президент Еманюел Макрон с ангажимент за 109 млрд. евро инвестиции в изкуствен интелект (AI) през следващите години. Проблемът е, че в свят, в който САЩ разполагат с богати ресурси – от Big Tech до най-модерните чипове на Nvidia, и в който амбицията и мащабите на Китай го правят очевиден конкурент № 2, Старият континент вече изглежда изпреварен от събитията, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Все пак има една положителна страна за застаряващата европейска икономика: има възможност да спечели играта в дългосрочен план, реално използвайки и разпространявайки AI чрез институции и индустрии в момент, когато страни като Германия и Франция са под огромен натиск да постигнат ръст на производителността.

Това е тезата на политолога Джефри Динг, чието книга Technology and the Rise of Great Powers проучва фазите на растеж във времена на технологични промени от индустриалната революция до епохата на изкуствения интелект. Урокът, който той извлича от историята, е, че най-големите ръстове на производителността са свързани с онези, които наистина прилагат технологиите, а не непременно с онези разрушаващи статуквото инициатори, които изобретяват, патентоват и монополизират.

Анализът му се фокусира не толкова върху изобретатели от XVIII век като Джеймс Уат (парна машина) или Ричард Аркрайт (задвижван с вода предачен стан), колкото върху колежите и институциите, които са помогнали за развитието и използването на техните изобретения. Или, когато разглежда как САЩ изпреварват Великобритания и Германия в началото на ХХ век, разглежда разпространението на металорежещите машини и приложението им в преоформянето на всичко – от огнестрелни оръжия до мебели. През 1907 г., пише Динг, интензивността на машиностроенето в САЩ е два пъти по-голяма от тази във Великобритания и Германия, като образованието и обучението дават на САЩ предимство.

„ЕС все още може да спечели надпреварата в AI, ако спечели разпространението“, казва той, посочвайки, че сегашното вълнение около DeepSeek е началото на маратон, а не на спринт. В кабинета му, сякаш за да докаже тезата си, виси патент на динамото на Никола Тесла, което довежда до широко разпространено повишаване на производителността едва десетилетия по-късно.

Европа вече вероятно има предимство по отношение на таланта и институциите. Според оценките на Динг Франция, Германия и Обединеното кралство изпреварват САЩ и Китай по отношение на качеството на университетите на глава от населението, които подготвят софтуерни инженери. Европа разполага и с множество бизнеси, които могат да бъдат двигатели на промяната – от големите мултинационални компании до малките фирми, съставляващи германския Mittelstand, които са подложени на натиск да намерят нови лостове за растеж след шока в конкурентоспособността, предизвикан от Covid-19 и войната в Украйна.

Наборът от възможности може да бъде открит и на някои неочаквани места, например на зъболекарския стол. Макс Милц, изпълнителен директор на Dentsply Sirona, компания за медицинско оборудване с корени в Германия, казва, че AI помага процедури като зъбни коронки да отнемат минути, а не дни или седмици. Той казва, че принципът на прецизните машини от типа „това просто работи“ е предимство за Европа, когато става въпрос за добавяне на по-софтуерно ориентиран AI. Това обаче ще изисква известна работа на институционално ниво, например в училищата, където се обучават зъболекари.

Предизвикателството е цифровото разделение, което е видимо на фондовия пазар, където инвестициите на САЩ в автоматизация държат американските компании пред европейските. Да вземем търговията на дребно: капиталовите разходи на Wal-Mart са се увеличили до 3,18% от продажбите през 2024 г. от 2,29% през 2022 г., докато капиталовите разходи на френската Carrefour са намалели до 2,18% от 2,21% през същия период. Инвестициите на американския търговец на дребно имат „цифров уклон“ в електронната търговия и веригата на доставки, смята Никола Емине, портфолио мениджър в Tiepolo, и отчасти обясняват защо оперативните му маржове се покачват над 4%, докато тези на Carrefour остават под 3%.

Именно на това предизвикателство трябва да посвети усилията си Макрон. Това ще отнеме време и ще се наложи да се търсят начини за споделяне на частни промишлени и здравни данни по безопасен и надежден начин. Ще са необходими също така инвестиции и известна доза доверие, което е трудно във време на заплахи за мита и по-високи данъци. Въпреки това капиталовите разходи са налице: производителят на очила EssilorLuxottica наскоро закупи стартъп, специализиран в очила, които помагат на хората с увреден слух, а авиокосмическата компания Safran придоби специалиста по изкуствен интелект Preligens на стойност 220 милиона евро.

Нищо от това не означава, че САЩ непременно ще загубят позиции – те са доказали, че могат да се справят едновременно с фазата на разрушаване на статуквото и на разпространението. Според данни, събрани от ING Groep, от 1995 г. насам ръстът на производителността в САЩ постоянно изпреварва този в еврозоната и може би ще продължи да го постига.

Това обаче не бива да възпира Макрон и останалите европейски лидери. В момента в европейската икономика и нейния социален модел има усещане за последен шанс. Ако тя загуби маратона на приемането на иновациите, както и техния спринт, срещите на върха може да са всичко, което остава от амбициите на Макрон в областта на изкуствения интелект.