Ако Европа изгради гигафабрики, ще създаде ли реално AI индустрия?

Европейската комисия (ЕК) набира 20 млрд. долара за изграждането на четири „гигафабрики за изкуствен интелект (AI)“, като част от стратегията на Европа да настигне САЩ и Китай в изкуствения интелект, но някои експерти от сектора се съмняват дали има смисъл в изграждането им, пише Ройтерс.

Планът за големи центрове за данни с публичен достъп, разкрит от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец, ще се изправи пред предизвикателства, вариращи от получаването на чипове до намирането на подходящи места и достатъчно електричество.

„Дори да изградим толкова голяма фабрика в Европа и да обучим модел върху тази инфраструктура, след като бъде готова, какво ще правим с нея“, пита Бертин Мартенс от икономическия мозъчен тръст Bruegel.

Това е проблем от типа кокошката или яйцето. Надеждата е, че нови местни фирми, като френския стартъп Mistral, ще се разраснат и ще използват тези места за създаване на AI модели, които работят в съответствие с правилата на ЕС за безопасност на технологията и защита на данните, които са по-строги от тези в САЩ или Китай.

Но при липсата на големи европейски компании за облачни услуги като Google и Amazon, или на фирми с милиони плащащи клиенти, като OpenAI, изграждането на хардуер в такъв мащаб е рисковано начинание.

Европейският отговор на Stargate

Планът за гигазаводите е част от отговора на Европа на доклада на Марио Драги за конкурентоспособноста, който съветва да се направят смели инвестиции и да се заложи на по-активна политика в областта. На 11 февруари, по време на Срещата на върха за AI в Париж, Фон дер Лайен разкри за първи път подробности за плана, като част от InvestAI – европейския отговор на стойност 200 млрд. евро на американския план Stargate за 500 млрд. долара.

Тя описа гигафабриките като „публично-частни партньорства... (което) ще даде възможност на всички наши учени и компании – не само на най-големите – да разработят най-напредналите много големи модели, необходими, за да превърнем Европа в AI континент“.

Те трябва да бъдат финансирани чрез нов фонд от 20 млрд. евро, като парите ще бъдат привлечени от съществуващи програми на ЕС и от страните членки. Европейската инвестиционна банка ще участва.

Фон дер Лайен каза, че гигафабриките ще съдържат по 100 хил. „авангардни“ чипа всяка, което ги прави над четири пъти по-големи от най-големия суперкомпютър, който в момента се изгражда в блока – проекта Jupiter в Германия. Американският производител на чипове Nvidia продава модерни GPU чипове, необходими за обучение на изкуствен интелект, за около 40 хил. долара за брой, което предполага цена от няколко милиарда евро на гигафабрика.

Въпреки че амбицията е голяма, тя все пак изостава от проекти, обявени от американски фирми. Meta влага 10 млрд. долара за изграждане на съоръжение с 1,3 млн. GPU в Луизиана, захранвано от 1,5 гигавата електричество.

Кевин Рестиво от консултантската компания за центрове за данни CBRE твърди, че гигафабриките ще се сблъскат със същите проблеми, пред които са изправени частните проекти в Европа: трудности при получаване на чипове от Nvidia и липса на електричество в нужния мащаб.

Препятствия пред достъпа до чипове?

При управлението на предходния президент Джо Байдън правителството на САЩ ограничи достъпа до AI чипове, за да предотврати изграждането на гигафабрики в много европейски страни, въпреки че не е ясно дали администрацията на Тръмп ще поддържа този курс.

Мартенс от Bruegel твърди, че няма смисъл да се харчат обществени пари, като се влиза в надпревара за разходи за AI. „Животът на такива фабрики, преди да трябва да ги отпишете и да купите нови чипове на Nvidia, е около... година и половина“, посочва той.

Междувременно пробивът на китайския AI модел DeepSeek повдигна въпроси дали моделите с изкуствен интелект могат да бъдат обучени с по-малко изчислителна мощност и дали вместо това разходите не трябва да бъдат фокусирани върху приложения, които изискват различни видове чипове.

Предишният голям план за подкрепа на технологичната инфраструктура на Европа - Законът за чиповете от 2023 г., не успя да постигне целите за започване на авангардно производство на полупроводници в Европа или достигане на 20% от световното производство, въпреки че доведе до инвестиции в нови фабрики, необходими за създаването на автомобилни чипове.

Наред с плана за гигафабрики, ЕК надгражда и 12 научни центъра за суперкомпютри, за да ги превърне в AI фабрики.

Кимо Коски, управляващ директор на финландския суперкомпютър LUMI, каза, че все още не е ясно как гигафабриките за изкуствен интелект ще се различават освен по размер.

„По мое разбиране това е свързано с по-нататъшно насърчаване на употребата в индустрията“, посочва той. Това би било „иновация в Европа, много добре дошло събитие, разбира се“.

По думите му суперкомпютрите вече се използват за проекти за машинно обучение, наред с научни цели, например за климатично моделиране. Той посочва Silo AI – финландска фирма, която използва LUMI, за да помогне за разработването на големи езикови модели, преди да бъде купена през юли миналата година от американския производител на чипове AMD за 665 млн. долара.

Потенциалните бенефициенти от експанзията в сферата на суперкомпютрите са европейските производители на чипове, които правят друг тип полупроводници, които все още се ползват в центровете за данни, включително германската Infineon и френската ST Microelectronics, както и стартъпи като френския SiPearl и нидерландския AxeleraAI.