Какво може да ни каже дотком крахът за AI бума днес

Същата тази седмица преди 25 години индексът Nasdaq Composite достигна върха си от дотком епохата, след като се покачи с повече от 500% в рамките на пет години. Последвалият срив беше бърз и брутален, пише Wall Street Journal.

Дребните инвеститори, привлечени от обещаващата нова технология, наречена интернет, загубиха парите си. Икономиката се препъна. Бързо развиващите се компании като Pets.com, TheGlobe.com и Webvan се сринаха.

Днес някои инвеститори се опасяват, че същият цикъл може да се повтори и при изкуствения интелект (AI). Дори ако това наистина е така, има важен урок за инвеститорите от дотком срива: в крайна сметка първоначалната интернет истерия се оказа вярна.

Лесно е да се разбере страхът и отзвукът от дотком бума. Водещите компании в областта на изкуствения интелект се оценяват на десетки или стотици милиарди долари, като някои от тях нямат особени изгледи да генерират значими продажби. А инвеститорите се надпреварват да дават на компаниите още повече пари на все по-високи цени, за да изградят още по-големи клъстери от AI чипове, които да запълнят новите, огромни центрове за данни.

И все пак дотком бумът и крахът показаха, че големите залози върху амбициозни технологии могат да се изплатят в дългосрочен план. Петте най-високо оценени борсово търгувани компании в световен мащаб – и шест от седемте най-големи – са технологични компании от тази епоха или такива, които са израснали от семенца, засадени по онова време.

С други думи, дотком балонът имаше елементи на това, което някои инвеститори наричат „добри балони“, които стимулират бързото внедряване на революционни технологии. Те се противопоставят на „лошите балони“, при които хората спекулират с активи, които не правят икономиката по-производителна – неща като луковици на лалета или къщи в аризонската пустиня.

„Много е трудно да бъдеш радикален новатор“, казва Карлота Перес, автор на Technological Revolutions and Financial Capital: The Dynamics of Bubbles and Golden Ages. За да създадат свят, който не съществува, такива новатори убеждават доставчици, работници и финансисти, че трябва да вървят едновременно към въображаемото бъдеще на жадуващи потребители.

Докато хората се надпреварват да печелят от възможността, се изпробват идеи и се изгражда инфраструктура. Много от тях се провалят, но въпреки това поставят важна основа. Оптичните линии от 2000 г. са същото като електрическите мрежи от началото на 1900 г., на железопътните линии от 1800 г., на каналите от края на 1700 г., казва Перес. След тези бумове са последвали спадове, но мрежите са създали нови пазари.

Иноваторите в областта на изкуствения интелект правят свои собствени огромни капиталовложения, предимно в специализирани полупроводници, известни като графични процесори (GPU), произвеждани от Nvidia. Днес Nvidia е сред най-високо оценяваните компании в света с пазарна капитализация от 2,7 трлн. долара.

Въпросът е дали тези инвестиции ще доведат до напредък в производителността, който да засили икономиката, или до елементи на добър балон.

Журито има още известно време, за да отсъди, но вече има редица осезаеми постижения. Търсенето е по-интелигентно. AI ботовете могат да пишат софтуерни кодове, мотивационни писма и др. AI агенти, които резервират полети, подават данъчни декларации, насрочват срещи и действат като интелигентни асистенти, могат да увеличат производителността през следващите години.

Не че няма да има губещи. Някои компании за изкуствен интелект вече се разпадат. Дейвид Кан от Sequoia Capital пише за огромната дупка в приходите, която AI компаниите трябва да запълнят, за да оправдаят разходите си за центрове за данни, което може да доведе до спекулативни сътресения. И все пак той е оптимист, че ще бъде създадена „огромна икономическа стойност“.

За да разграничите лошите от добрите балони, погледнете активите, на които хората залагат, казва Бил Дженуей, бивш заместник-председател на Warburg Pincus, който е изследвал спекулативните епохи.

Световната банкова система се срина през 2008 г., когато жилищата, които хората не можеха да си позволят, бяха финансирани с рискови ипотеки, вложени ценни книжа и деривати с висок ливъридж. За сравнение Дженуей посочва Tesla. Някои инвеститори смятат, че акциите ѝ са надценени, но Tesla използва неочакваните си печалби, за да осигури бъдеще на електрически превозни средства, слънчева енергия, както и самоуправляващи се автомобили и роботи, задвижвани от изкуствен интелект.

Много прехвалени AI стартъпи може да се провалят. Но някои от тях ще имат блестящи идеи, които ще бъдат подхванати от други.

Ранна версия на смартфон е пусната през 1994 г. от компания, наречена General Magic. Съоснователят Марк Порат си е представял цифрови телефони със сензорен екран, но устройството му се появи години по-рано от необходимото. Порат си спомня, че не е имало цифрови клетъчни мрежи и за извличане на цифрово съдържание, което е било малко, е трябвало да се включи към модем за набиране.

По времето, когато Стив Джобс представи първия iPhone през 2007 г., безжичните телефони и интернет вече бяха широко използвани, флаш паметта беше евтина, компютърните чипове бяха по-малки и по-бързи, а чувствителните сензорни екрани бяха изобретени.

А когато настъпи революцията в смартфоните, за нейното осъществяване помогнаха възпитаниците на General Magic Тони Фадел и Анди Рубин. Фадел помогна за разработването на iPod и iPhone в Apple, а Рубин основа Android – стартъпа, който стои зад най-голямата мобилна операционна система в света.

Докато стотици милиарди долари се наливат в изкуствения интелект, някои го наричат поредния балон. Вярно или не, Перес прогнозира, че AI ще повиши производителността, както първите електропроводи, които заменят парната енергия.

General Magic фалира през 2002 г. Нейните устройства толкова изпреварваха времето си, че малко потребители ги купуваха. Друга прозорлива идея, върху която работеше, също трябваше да почака: агенти с изкуствен интелект, създадени да изпълняват задачи вместо хората.

Инженерът, работил по този проект, Джон Джанандреа, сега ръководи изкуствения интелект в Apple.