IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Какво се случва с първия човек с мозъчен имплант от Neuralink?

30-годишният Ноланд Арбау стана първият пациент на компанията на Илон Мъск. Сега той живее с чип в мозъка си

18:07 | 29.03.25 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

В действителност, коментира Ноланд, милиардерът, с когото е говорил преди и след операцията си, е много по-оптимистично настроен.

„Мисля, че той беше също толкова развълнуван да започнем, колкото и аз“, каза той.

Въпреки това той подчертава, че Neuralink е нещо повече от собственика си и твърди, че не го смята за „устройство на Илон Мъск“.

Дали останалият свят го вижда по този начин - особено като се има предвид неговата все по-противоречива роля в правителството на САЩ - предстои да видим. Но няма съмнение за въздействието, което устройството е оказало върху живота на Ноланд.

„Това не би трябвало да е възможно“

Когато Ноланд се събужда от операцията за поставяне на чипа, той каза, че първоначално е можел да контролира курсора на екрана, като си помисли как мърда пръстите си.

„Честно казано, не знаех какво да очаквам – звучи толкова научнофантастично“, споделя той.

Но след като вижда как невроните му се движат на екрана (през цялото време заобиколен от развълнувани служители на Neuralink), той казва, че „всичко някак си потъна в съзнанието“, така че може да контролира компютъра само с мислите си.

Още по-хубавото е, че с течение на времето способността му да използва импланта е нараснала до точката, в която вече може да играе шах и видео игри.

„Израснах играейки игри“, разказва той, допълвайки, че това е нещо, от което е трябвало да се откаже след инцидента. „Сега бия приятелите си в игри, което наистина не би трябвало да е възможно, но е факт.“

Ноланд е ярка демонстрация на потенциала на технологията да променя човешки животи, но тя може да има и недостатъци.

„Един от основните проблеми е неприкосновеността на личния живот“, коментира Анил Сет, професор по неврология в Университета на Съсекс. „Ако експортираме мозъчната си дейност..., тогава по някакъв начин даваме достъп не само до това, което правим, но потенциално и до това, което мислим, в което вярваме и какво чувстваме“.

„След като получите достъп до неща в главата си, наистина не остава друга бариера пред личната поверителност“, допълва той

Но това не притеснява Ноланд. Вместо това той иска да види как чиповете стигат по-далеч във възможностите си. Пред BBC Ноланд споделя, че се надява в крайна сметка устройството да му позволи да управлява инвалидната си количка или дори футуристичен хуманоиден робот.

И при сегашното, нетолкова развито състояние на технологията, не всичко върви гладко.

В момент на проблем с устройството то го кара да загуби напълно контрол над компютъра си.

Последна актуализация: 17:30 | 29.03.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Новини и анализи виж още

Коментари

Финанси виж още