Компаниите у нас търсят бързи ползи от AI

Повечето компании в България подхождат предпазливо към внедряването на изкуствен интелект (AI) в бизнес процесите си. Те залагат предимно на краткосрочни проекти, които носят бърза полза за бизнеса им. Към момента решения на базата на изкуствен интелект се прилагат основно от финтех компании и в по-малка степен в производството, но големият потенциал на AI е в сферата на здравеопазването. Около това мнение се обединиха експерти, които участваха в панел, посветен на AI и облачни решения за бизнеса в рамките на технологичното събитие Tech of Tomorrow, организирано от Investor.bg.

Фактът, че прилагането на AI решения в бизнеса се случва бавно, се подкрепя и от данните. През 2023 г. делът на внедрените от бизнеса AI решения е бил едва 8% от общия обем, а през 2024 г. той е нараснал до 15%.

„Това е, меко казано, ниско ниво и ако го сравним с която и да е друга иновация, ще видим, че развитието на AI решенията в бизнеса е бавно“, каза Димитър Димитров от SocialScore. Той изтъкна, че AI решенията се основават на данни за потребители и процеси, с които всеки бизнес разполага. Проблемът е, че те се намират на различни места и не са свързани помежду си, за да осигурят по-добро разбиране на бизнес процесите.

Димитър Димитров. Снимка: Investor Media Group

„Предизвикателството за компаниите е да интегрират данните си на едно място, за да управляват цялостно бизнеса си“, отбеляза Димитров и допълни, че напоследък се появяват все по-добри и евтини решения за интегриране на данни.

Към момента бизнесът използва решения на основата на изкуствен интелект главно за създаване на съдържание и обслужване на клиенти. Решенията за създаване на роботи или за подпомагане на производствени процеси са малко и са в самото начало на развитието си, отбеляза Димитров. „За бизнеса от основно значение е не AI решението да е иновативно, а да носи печалба и да оптимизира разходите“, изтъкна той.

В зората на развитието

Ралица Карамфилова, ръководител „Стратегическо развитие“ в компанията LIREX, също отбеляза, че българският бизнес все още е в самото начало на използването на изкуствен интелект и допълни, че предпазливостта на компаниите към прилагането на AI решения е нормално, тъй като всяка организация трябва първо да се запознае с възможностите на изкуствения интелект, да подготви служителите си и да въведе нужните промени в организационната си структура.

Тя все пак посочи, че в България има компании, които залагат силно на AI решения и ги използват за големи и дългосрочни проекти, но те все още са изключение от правилото. Тези компании използват например компютърно зрение за контрол на качеството в производствените си линии или генеративен изкуствен интелект за анализ на риска във финансовата сфера.

Ралица Карамфилова. Снимка: Investor Media Group

Основното предизвикателство според нея пред въвеждането на AI решения от бизнеса е намирането на добре подготвени технологични експерти и хора на ръководно ниво, които да имат нужното разбиране на изкуствения интелект, сигурността на данните и постигането на баланс между риска, полезността и технологията. Карамфилова все пак очаква, че в бъдеще търсенето, разбирането и прилагането на AI решения ще расте и изрази надежда индустрията също да погледне по-смело към тях.

Според Чавдар Симеонов, търговски директор на SoftwareOne Bulgaria, за да използват AI решения, компаниите трябва да са готови за това, включително по отношение на организационната си структура, начина на работа, структурирането на данните, които ще бъдат използвани.

Чавдар Симеонов. Снимка: Investor Media Group

„На всеки три месеца излизат нови AI решения и бизнесът трябва да подхожда предпазливо и професионално, за да взема правилните решения как да ги използва“, посочи Симеонов. Той посочи, че към момента повечето модели, които организациите внедряват, са свързани с автоматизацията на често повтаряеми процеси или за специфичен анализ на голям обем от данни с цел вземане на решения от бизнеса.

„Иска ми се AI решения да започнат да навлизат по-осезаемо в сектори като здравеопазването, където всички очакват чудеса от изкуствения интелект, а резултатите могат да бъдат много значими“, каза Симеонов.

"Стъпка по стъпка"

Предпазливостта на бизнеса към AI решения и облачни услуги е тенденция не само в България, а и в световен мащаб. Симеонов цитира международни статистически данни, според които 85% от компаниите в света все още не използват облачни услуги. „А за да бъде внедряван изкуственият интелект, той трябва да е в облачна среда“, посочи той. Причината е, че решението за използване на такива услуги изисква анализ дали компанията има потенциал да ги внедри на организационно и експертно ниво, прилагане, анализиране и структуриране на определен обем от данни, наличие на технологични експерти, които да наблюдават и поддържат AI решенията.

„В проектите ни с големи международни компании виждаме, че всички тези въпроси стоят на дневен ред и трябва да бъдат решавани ежедневно, за да се подготви компанията за внедряване на AI решение“, каза Симеонов.

Правилното управление на данните е от особено значение за компаниите, тъй като в противен случай възникват проблеми и рискове за сигурността. „Затова големите компании предпочитат подход „стъпка по стъпка“ относно прилагането на AI решения“, отбеляза Симеонов.

Аделина Георгиева, която отговаря за стратегическото развитие на пазара в България, Северна Македония, Албания и Косово във Fsas Technologies (Fujitsu) България, отбеляза, че решението на компанията Fujitsu Private GPT е внедрено от адвокатска кантора и е помогнало за повишаване на производителността на юристите. „В подготовката си за съдебно дело адвокатите трябва да прочетат тонове документи, с изкуствения интелект те получават информацията за секунди, вместо за часове, с което успяват да оптимизират работата си и да поемат повече дела“, отбеляза тя.

Като друг пример тя посочи производител на дограми, който използва базирано на интернет на нещата (IoT) решение на компанията за следене на качеството на поточната си линия. Ако се установят отклонения, се изпращат указания за отстраняване на нередностите.

Аделина Георгиева. Снимка: Investor Media Group

„Private GPT се внедрява в инфраструктурата на клиентите, като предлагаме цялостно решение – от правилното оразмеряване на хардуера, до езиковия модел, интеграцията и прилагането на решението и възможностите за обучение на служителите. Езиковият модел се обучава с данни на клиентите“, каза Георгиева. „Целта е компаниите да могат да прилагат бързо решението“, допълни тя.

Според нея многобройните и различни типове инфраструктура предлагат нов начин на управлението им, а ключов е проблемът с трудното намиране на подготвени кадри.

Сергей Пунчев е основател на стартъпа PUNCHev Group, която използва невронна технология, за да показва грешки в производството в движещ се обект на поточна линия. „Насочили сме се към производството, защото там виждаме огромна ниша за анализ и проверка на качеството“, отбеляза той. Технологията няма вредно влияние за хората, тъй като не използва рентгенови лъчи, но е с точността на микроскопията.

Сергей Пунчев. Снимка: Investor Media Group

Решението на компанията е съсредоточено върху три вида материали – диелектрици, метали и стъкло и композитни материали, а Пунчев вижда потенциал освен в производството, то да се използва и в културната сфера, например за създаване на дигитални близнаци на артефакти с цел тяхното опазване.

„Целта ни е да видим проблемите в производствения процес, за да ги решим превантивно и да намалим брака“, отбеляза Пунчев и добавя, че решението на стартъпа му намалява брака до 94% и повишава производството.

По думите му производствените компании са консервативни в прилагането на AI решения, но не са глупави. „Управлението на отпадъците и намаляването на въглеродния отпечатък са теми с нарастващо значение в ЕС и производствените компании ще се насочат към технологии от индустрия 4.0, за да отговорят на изискванията“, очаква Пунчев.

По думите му и тук един от големите проблеми е сигурността на данните, тъй като създавайки дигитален близнак, един завод не иска той да отива в Китай, защото това ще създаде възможност там да се правят същите продукти. „Колкото до интегрирането, съществуват поетапни начини за тестване и този процес няма да е толкова сложен в бъдеще“, счита Пунчев.

Основни партньори на Tech of Tomorrow са: Пощенска банка, A1, MFG, Shelly Group, Lirex, Fsas Technologies и Сирма.

Партньори на проекта са: Travel by electric, Nova Translate, Ruven Trans, BG Charge Systems и Столето.

Tech of Tomorrow се организира с подкрепата на: Devin, Ведра Кафе, print.bg, Phi Cocktail Bar, DiKa.

Институционални партньори са: Българска Финтех Асоциация, BESCO, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация за рисково и дялово инвестиране, Българска e-commerce асоциация, Sofia Tech Park, SeeNext.

Медийни партньори на Tech of Tomorrow са: Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Automedia.bg, Dnes.bg, Webcafe.bg, Money.bg, Dir.bg, медийната платформа Zone4Tech.bg и нейните подкасти „ТЕХните истории" и „ТЕХнически погледнато", See News, Kaldata, The Recursive, Divna.Tech, UX България и puzl coworking.