Филмовата сензация, с която Netflix пропусна поредната възможност

Вероятно е било изненада за Netflix, когато филмът KPop Demon Hunters Sing-Along се превърна в най-касовата лента по кината в Северна Америка през изминалия уикенд. Още през април изпълнителният директор на Netflix Тед Сарандос твърдеше, че онези, които правят филми „за кината, за колективното преживяване“, са „остаряла идея“, пише Bloomberg.

Компанията обаче се противопостави на обичайната си позиция и представи караоке версия на филма в същите тези „остарели“ киносалони, превръщайки го в събитие за „избрани“ в 2180 зали по целия свят. За разлика от традиционните студия, компанията не оповестява приходите си от билети, но твърди, че над 1300 от тези прожекции са били разпродадени, а експертите оценяват, че продажбите на билети на стойност 18-20 млн. долара го поставят на първо място през уикенда. Имайте предвид, че това е караоке версията на филма, която зрителите могат да гледат в Netflix у дома си, колкото пъти искат, от юни насам. Но тази публика е избрала да напусне скъпоценните си холове и да преживее филма в киносалон.

И така, какво трябва да направи една компания, когато представянето ѝ на пазара опровергава твърденията на главния ѝ изпълнителен директор? Netflix реши да отговори на силния успех на KPop Demon Hunters Sing-Along не като проучи настроенията на публиката и удължи прожекциите в кината за втори уикенд или повече, а като обяви незабавно, че филмът ще бъде достъпен в платформата още на следващия ден. Сякаш ръководителите на стрийминг платформата са видели колко могат да спечелят от киноразпространението му и са решили да го спрат незабавно, изигравайки сами себе си в опит да навредят на другите. Необходима е изкривена логика, за да се представи това като бизнес решение, а не като философско, тъй като Netflix очевидно пропуска възможност да спечели пари.

Честно казано, дългогодишната борба на компанията с киноразпространителите (а всъщност и с цялата философия на киноразпространението) може просто да следва общата философия на Силициевата долина „действай бързо и разруши старите структури“. Проблемът е, че някои структури са по-трудни за разрушаване от други. Първоначалните успехи на Netflix, първо с наемането на DVD-та по пощата, а след това чрез директен видео стрийминг към потребителите, бяха по-лесни за управление, тъй като краят на видеотеките бе донякъде неизбежен. Това бе модел, който съществуваше отдавна и беше абсолютно уязвим от напредъка в изобретателността и технологията, които Netflix предоставяше.

Кинопреживяването не е неуязвимо, но е много по-трайно. Историята на филмите започва преди повече от век и те заемат централно място в американското културно съзнание, а видеотеките просто ги допълваха. Гледането на филми у дома може да бъде приятно преживяване, независимо дали сме сами, с семейството или с приятели; можем да гледаме каквото искаме, да си говорим или да превъртаме по желание и да правим паузи за тоалетна и закуска. Но това е напълно различно усещане от общата наслада да споделим филм с цяла зала, пълна с непознати, които мислят като нас и с които едновременно сме очаровани, шокирани или развълнувани (или, в този конкретен случай, пеят, танцуват и се забавляват). Самотата на гледането у дома никога няма да замести това – нито трябва да го прави.

И точно тук Netflix изглежда като убиец на радостта, отнемайки KPop Demon Hunters Sing-Along от широките екрани.

Компанията обаче вече се е поставяла в подобна, лесна за избягване ситуация, най-вече през 2022 г. с продължението на „Вади ножовете“ на Райян Джонсън. Въпреки молбите не само на режисьора, но и на веригите киносалони, отчаяно търсещи продукти след пандемията, и въпреки добрите резултати от ограниченото едноседмично прожектиране в кината, Netflix категорично отказа да удължи излъчването на филма. Пълномащабно пускане по кината не само би зарадвало кинолюбителите, но и би помогнало на компанията да възстанови огромната си инвестиция от 450 млн. долара във франчайза на Джонсън.

Netflix без съмнение е мотивирана от факта, че абонаментите са основен източник на приходите и иска да запази скъпите продукции вътре е платформата. Но решението на компанията да се придържа към своята изключително неразумна политика е стратегия, която с течение на времето може да ѝ струва не само пари, но и достъп до желаните таланти. Създателите на „Странни неща“ братята Дафър напуснаха Netflix и преминаха в Paramount Global в сделка, която според твърденията е била силно повлияна от съпротивата на стрийминг платформата срещу киноразпространението. Дори влиятелна фигура като Грета Гъруиг успя да накара компанията да се съгласи само на двуседмичен период на ексклузивност (и то само в IMAX кината) за предстоящите ѝ адаптации на „Хрониките на Нарния“.

С отказа си да се съобрази с очевидните желания на публиката, която явно цени преживяването от гледането на филми както у дома, така и в киносалоните, Сарандос игнорира собствения си съвет. „Netflix е компания, която е силно фокусирана върху потребителите“, каза Сарандос през април. „Наистина ни е важно да ви предоставяме програмата по начин, по който искате да я гледате.“ Но игнорирайки колко много от потребителите ѝ „искат да гледат“ в киносалон, Netflix все повече започва да прилича на скучните, остарели видеотеки и кабелни компании, които като цяло замени. И ако не внимава, може да се окаже също толкова излишна.