Изненадващият борсов подем на Oracle изисква преосмисляне на инвестирането

Каква е справедливата стойност на една технологична компания? Този въпрос вече няма добър отговор, когато изкуственият интелект (AI) бързо променя инвестиционния пейзаж, пише Шули Рен в коментар за Bloomberg.

Последният шок дойде от Oracle, древният по стандартите на Силициевата долина гигант в софтуера за бази данни. Цената на акциите му се повиши с 36%, записвайки най-големия си ръст от 1992 г. насам, след като компанията подписа „значителни договори за облачни услуги“. Общите оставащи задължения за изпълнение, или договорени приходи, които се очаква да генерира, достигнаха 455 млрд. долара, над четири пъти повече от година по-рано. Това беше голям шок, въпреки че компанията се следи от 47 брокера, които вероятно я познават добре.

Този изненадващ борсов скок без съмнение е победа за председателя Лари Елисън. Неговата компания премина през дотком цикъла през 90-те години, когато цената на акциите на гиганта се срина с 80% след спукването на балона през 2000 г. Въпреки че стойността на книжата се възстанови десетилетия по-късно, тя загуби блясъка си. Вече не е част от Великолепната седморка и не се смята за основен печеливш от бума на изкуствения интелект.

Борсовите движения на Oracle повдигат и неудобния въпрос дали анализаторите от страна на продавачите знаят как да оценяват технологични компании в AI ерата. В крайна сметка подобряването на възможностите на технологията може да бъде нелинейно и  инвестиционните специалисти трябва да включват това в своите модели, без прогнозите им да изглеждат необичайни.

При представянето на финансовите резултати Елисън се фокусира върху „изводите от изкуствения интелект“ – процеса на използване на предварително обучен модел за генериране на съдържание за съществуващите клиенти на базата данни. Новите приложения, които улесняват компаниите да учат и да получават информация от своите данни, имат обещаващо бъдеще. Анализаторите може да са наясно с пазарния им потенциал, но може да не са склонни да го измерват по смислен начин. В края на краищата в САЩ делът на внедряване на изкуствен интелект в цялата икономика е едва 9,7 на сто, според Goldman Sachs Group.

Определянето на убедителни бъдещи парични потоци е още по-сложно поради факта, че най-големите играчи в света на изкуствения интелект са частни компании и следователно не е необходимо да разкриват капиталовите си разходи, освен ако не набират средства. OpenAI например прогнозира, че ще похарчи 115 млрд. долара до 2029 г., с около 80 млрд. долара повече от предишните си оценки. Но каква част от тези допълнителни разходи ще отидат за Oracle, никой не може да предположи. Всичко, което знаем, е, че ще има по-голямо търсене на облачни услуги, каквито компанията на Елисън предоставя.

Това са основателни опасения, но никой не вижда опасността анализаторите постоянно да подценяват потенциала на резултатите на компанията. С времето те ще загубят доверието си и инвеститорите просто ще отхвърлят коефициентите за оценка – най-важната котва на фондовия пазар. Какъв е смисълъ да се разглеждат бъдещите съотношения цена/печалба, ако мениджърите на пари смятат, че анализаторите нямат представа и винаги закъсняват за играта? Същото усещане го имаше и по време на дотком бума.

Влиятелните рискови инвеститори в Силициевата долина със сигурност са повече от щастливи да ви кажат, че оценката няма значение, когато една революционна технология все още е в еволюционен етап, защото не могат да оправдаят инвестициите си по друг начин. Ето един пример – инвеститори, включително SoftBank Group, Thrive Capital и Dragoneer, купуват акции на OpenAI на стойност 500 млрд. долара, почти два пъти по-високо от цената, която плащаха преди около 6 месеца. Защо виждаме такава драматична промяна?

В миналото инвестиционните анализатори използваха дисконтирани парични потоци или коефициенти на печалба, за да добият представа дали дадена акция е надценена или подценена. Но тъй като навлизаме в нов световен ред и революционна технология е пред нас, как да прогнозираме известните неизвестни?

В продължение на десетилетия академичните среди говорят за включването на модели за ценообразуване на опции в оценките на компаниите, като по същество вграждат стойността на кол опция. Може би е време анализаторите да се вслушат в съветите им.