ЕС търси технологичен суверенитет на фона на зависимост за 264 млрд. долара от САЩ

Докато Илон Мъск насочва погледа си към Луната, Европейският съюз (ЕС), който той мрази, се устремява към по-земна цел: да намали дълбоката си зависимост от американските технологични милиардери. Но за да се стигне дотам, ще са необходими повече от вдъхновяващи речи в Давос или намаляване на бюрокрацията, която регулаторните органи в Брюксел толкова ценят, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Нови инициативи, например центъра за данни на Deutsche Telekom в Мюнхен на стойност 1 млрд. евро, станаха още по-належащи след заплахите на американския президент Доналд Тръмп да превземе Гренландия, натиска от САЩ ЕС да смекчи технологичните регулации и пренебрежителното отношение на Мъск към възмущението около сексуалните фалшиви изображения на чатбота му Grok AI. Забраните и разследванията срещу социалните медии стават все повече, а гневът на обществото дава кураж на европейските политици, които са били предупреждавани от Доналд Тръмп да бъдат „много внимателни“ при налагането на глоби върху технологичните магнати. Гневът на Мъск е осезаем; той нарече испанския премиер Педро Санчес „тиранин“ заради плана да забрани достъпа до социалните медии на лица под 16 години.

Европейските бюрократи, които са отегчени от това да бъдат манипулирани, са решени да измислят и държавни алтернативи на компании като Microsoft Corp. и SpaceX (въпреки че пазарната им стойност от трилиони долари остава малко вероятна). Конкурентът на Starlink – Eutelsat Communications, печели клиенти, а френската държавна администрация планира да се откаже от ползването на Zoom. Убийството на протестиращи в Минеаполис също ускорява развоя на събитията, като френската IT компания Capgemini продава американското си подразделение, което е под наблюдение заради работата си с Имиграционната и митническа служба на САЩ.

Причината за суверенитета не е само да се отвърне на удара или да се запазят ценни данни – това е и опит да се подкрепи агонизиращата европейска икономика. По оценки на консултантската фирма Asteres разходите на ЕС само за американски облачни услуги възлизат на 264 млрд. долара годишно. Пренасочването на по-голяма част от тези средства към континентални компании би укрепило Европа и би намалило геополитическото влияние на САЩ. По-големите правителствени разходи за местни технологии също така ще помогнат на компании като Capgemini, посочва Тамлин Басон от Bloomberg Intelligence. Разходите на правителствата в региона EMEA (Европа, Близкия изток и Азия) за IT услуги ще надхвърлят 250 млрд. долара през 2028 г., според изчисленията на изследователската фирма Gartner.

Проблемът е, че досегашните усилия за постигане на автономност са се проваляли и само са увеличили преднината на САЩ. Технологичните регулатори са изработили много мерки срещу големите технологични компании през годините, но с ефекта на писукаща играчка – нито правилата за защита на личните данни от 2016 г., нито законът за изкуствения интелект от 2024 г. са оставили видими следи върху компании като Alphabet или Meta Platforms. Междувременно политиците смятат за по-целесъобразно да избират победители, отколкото да създават жизнеспособни местни технологични екосистеми. Ако трябва да предполагам, пише авторът, подкрепян от Макрон Zoom няма да разтърси света повече от френската алтернатива на Google Qwant, която беше подкрепена с публични средства и бе представяна като уважаваща поверителността на потребителите.

Тъй като големите европейски компании са склонни да се придържат към доставчиците, които познават най-добре, а местните компании за облачни услуги като френската OVH Groupe изостават значително от доминиращите си американски конкуренти, най-голямата ирония е, че големите технологични компании продават собствените си продукти като „суверенни“ в Европа. Вместо да позволят европейският им бизнес, който е източник на големи печалби, да бъде регулиран, Amazon.com и други просто адаптират дейността си в ЕС към местните изисквания – отделени структури, местен персонал – и междувременно обещават повече работни места и инвестиции. Софтуерните обвивки на американски технологии, напаснати към ЕС, могат дори да се предлагат с двуцифрена надценка, казва изследователят от University of Amsterdam Лееви Саари. Това е тревожно изопачаване на истинското значение на суверенитета – напомня на предложението на Nvidia да помага на правителствата в ЕС да построят центрове за данни, включително в Мюнхен, което бих нарекъл „суверенитет като услуга“, пише Лоран.

Колкото по-дълго суверенитетът на ЕС остава тема на разговор, а не истинска стратегия, толкова по-вероятно е континентът да остане потребител на технологии. Това е тревожно, не на последно място защото изкуственият интелект – друга област, доминирана от САЩ и Азия – започва да нанася удар на акции като германската софтуерна фирма SAP или Capgemini, които би трябвало да се възползват от настроението „Купувайте Европа“. Макар че не би трябвало появата на инструменти като Claude на Anthropic да бъде фатална нито за консултантските фирми, нито за софтуерните доставчици, тъй като нуждата от данни все още е на първо място, въздействието ѝ може да бъде неприятно за маржовете и моделите на аутсорсинг.

Трябва да се изпробват нови идеи. Предприемачът Жил Бабине предлага, вместо да се създават частични копия на технологични инструменти за сметка на данъкоплатците, големият публичен сектор в Европа да определи правилата на играта за оперативно съвместим софтуер с отворен код, който да се превърне истинско предизвикателство за големите технологични компании. Регулаторните органи също така не трябва да се колебаят, когато става въпрос за противопоставяне на пазарната мощ на хора като Мъск – както се видя в Бразилия, която забрани X заради заплахи за неспазване на съдебна заповед.

В крайна сметка, като се има предвид, че това, което наистина дава на САЩ технологично предимство, е комбинацията от капитал, чипове и предприемачески талант, може би това, от което Европа се нуждае, е способността да се промени. Прокарването на предложените реформи от бившия преседател на Европейската централна банка Марио Драги, пренасочването на публичните разходи към бъдещите поколения, а не към пенсионерите, и по-нататъшното облекчаване на паричната политика може да се окаже най-трудната задача от всички.