Как се появиха RegTech компаниите и защо са важни те?

Регулаторната тежeст върху банковите и финансовите институции в Европейския съюз (ЕС) става все по-силна, непрекъснато се разширява обхватът на регулируемите институции, а регулациите претърпяват почти ежегодни промени. Това създава редица предизвикателства пред компаниите в сектора и доведе до появата на допълнителни играчи на пазара, създавайки на практика един изцяло нов пазар, т. нар. RegTech пазар, на който технологичните решения подпомагат финансовите институции в регулаторната им отчетност.

Това стана ясно в новия епизод от поредицата Investor Meet, в който участваха Веселина Стойчева, директор "Отчетност и методология", Финансова вертикала в "Сирма", и Мердихан Исмаилов, вицепрезидент "Финтех приложения и решения", Финансова вертикала в "Сирма".

Регламентите са много и в различни посоки, например ESG, DORA, MiCA, директивата Solvency II за застрахователите и за капиталовата адекватност, коментира Исмаилов. По думите му времето за реакция на компаниите се съкращава. "Преди години се докладваше с 6-месечна периодичност. Сега вече голяма част от отчетите са за тримесечен, за месечен период, като има и такива, които са на дневна база", поясни той.

За една финансова институция, в която данните се събират от множество системи, това не е лесно. Докато повечето търговски компании работят с ERP система и някакъв допълнителен софтуер за управление на продажбите, при банките може да има и над 30 системи, едновременно работещи. Всички тези данни трябва да бъдат консолидирани и съответно предоставени след това в отчет, който отговаря на изискванията на регулатора.

Така множество RegTech компании се появиха на пазара в различни ниши на процесите и наистина може да кажем, че в България има много добри RegTech компании, които са и наши партньори, допълни Исмаилов.

От доста време натоварването на финансовите институции е много голямо и включването на допълнителни и по-високи изисквания кара все повече финансови институции да се насочват към търсене на продукти на специализирани IT компании, заяви Стойчева.

По думите ѝ тези продукти осигуряват на компаниите не само изискваната отчетност, но позволяват и анализ на базата данни, което им помага не само да спазват изискванията и да се отчитат, но и да правят планове за развитието на своя бизнес.

В тази връзка е и разработката на Sirma Group – системата RepExpress, която има доста широка функционалност и обхват на различни бизнес направления не само за създаване на регулаторна отчетност, но и за анализи и структуриране на бизнеса, посочи тя.

Клиентите с RepExpress разчитат на консултациите на екипите на "Сирма" по отношение на регулацията, документирането ѝ и самото техническо изпълнение. Това прави ценна появата на RegTech компаниите, защото те добавят стойност за финансовите институции.

Разлики между националната и европейската регулаторна рамка

Общоприетата регулаторна рамка е задължителна за всички финансови институции в страните от Европейския съюз. Но в самия регламент има условия, които позволяват на националните регулатори, в случая за България - Българската народна банка, да прилагат облекчен режим, съобразен със състоянието и развитието на бизнеса в страната. Този облекчен режим се прилага точно за определен период - националният регулатор приема наредби, които определят точните параметри и години, в които те ще се прилагат. При влизане на дадена страна в еврозоната регулациите вече стават задължителни за всички, поясни Стойчева.

Освен регулаторната рамка, която е единна за целия Европейски съюз, националните регулатори приемат собствени наредби. Такива наредби за България, например, са наредбите за централен кредитен регистър, наредбите за регистъра на банковите сметки и сейфове, лихвена статистика, парична статистика, отраслова статистика. Те са регламентирани с отделни наредби.

Освен тях, има и други национални регулации, произтичащи от други надзорни органи в страната. Такива са регулациите, въведени от Националната агенция за приходите (НАП), регулации, изискващи отчетност към Фонда за гарантиране на влоговете в България и други, припомни Стойчева.

Тя очерта и основните стъпки в процеса по регулаторна отчетност.

Първа и важна стъпка е създаването на централизирано хранилище на данни, което обединява данни чрез специализирани процеси в зависимост от бизнеса и събира данни от основните системи, както и от сателитните приложения, които работят около тях.

Следващата стъпка е създаването на таблици за съответствие, които еднозначно дефинират начина на трансформация на данните, тоест от използването на номенклатурите, с които работи дадена банка или дадена финансова институция, към номенклатурите, които са задължителни за докладване пред регулаторния орган. Тези таблици са параметризируеми и във всеки един момент могат да бъдат управлявани не само от доставчика на софтуера, но и от крайните потребители.

В крайния презентационен слой данните се появяват в изискуемия от регулатора формат.

Стойчева коментира и AnaCredit регулацията, която беше въведена с регламент на Европейския съюз от 2016 г. Отчетността за AnaCredit стартира през 2018 г., като тя е задължителна за всички страни членки на еврозоната. Страни, които са в Европейския съюз, но не са членки на еврозоната, могат да се присъединят към регулацията по собствено желание, но държави като България, която е в "чакалнята" за еврозоната, е задължително да стартират процеса за внедряването, поясни тя.

По думите ѝ това е така, тъй като самата отчетност е доста обхватна. Тя носи данни не само за основните направления – за кредитна задължнялост, за кредитен риск и за кредитополучатели, за трети страни, предоставящи обезпечения, но и на база на тази отчетност може да се прави много сериозен мониторинг, на чиято база Европейската комисия стига до решения за промяна и въвеждане на нови регламенти или допълнения към такива.

Българската народна банка стартира този процес още през 2023 г., посочи Стойчева. "През 2024 г. се проведе доста сериозно тестване, подготовка на файлове и ние спокойно можем да кажем, че в RepExpress, на база на проведените тестове, към края на 2024 г. имаме пълна функционалност, покриваща всички изискуеми данни и сме готови за влизане в продукция", коментира тя.

Исмаилов допълни, че същата регулация предстои да бъде въведена и за небанковите институции, макар и в по-ограничен мащаб. Независимо от това обаче тя представлява трудност за тях и ще изисква допълнителни ресурси.

Какво е линейност на данните и доколко е възможно те да бъдат проследени? Кои са задължените лица да подават Стандартен одитен файл за данъчни цели към НАП? Какви са сроковете и как ще рефлектира това върху финансовите институции? Вижте отговорите на тези и други въпроси във видеото.