Швеция има на разполжение танкове, а Финландия може да предостави войници. Ето как изглежда моделът на скандинавската армия, който може да помогне на Европа, пише в коментар The Wall Street Journal. Дълги години тези две страни бяха по-скоро неутрални, но след началото на войната в Украйна бързо подадоха молба за членство в НАТО.
Сега четири от държавите в Северна Европа са най-големите донори на Украйна, ако бъде взето предвид броя на населението. Дания е нарицателно за инвеститор във военния комплекс на Украйна, който през миналата година произведе повече гаубици, отколкото всички европейски страни, взети заедно.
Нито една държава на Скандинавския полуостров няма силата да се противопостави на Русия, но обединени заедно, икономиката им е съпоставима с руската. С присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО този фланг се подсилва съществено.
Освен танкове Швеция може да предложи още и подводници и изтребители, разработени специално за противодействие на руските бойни самолети, а Финландия освен 900 хил. резервисти (една шеста от населението си) има и най-многобройната артилерия на човек от населението в Европа. Зааедно със специалните части на Дания, които имат дългогодишен опит от участието си в мисии в Афганистан и Ирак, като част от операциите на САЩ, както и с Норвегия, която има силни позиции в Арктика, скандинавската армия изглежда завършена и подготвена да се противопостави на руска заплаха.
Норвегия притежава и фонд на стойност 1,5 трилиона долара, подкрепен от високите енергийни цени в последните години. След отдръпването на САЩ страната удвои подкрепата си за Украйна, предоставейки 8 млрд. долара военна помощ за страната през 2025 година.
Исторически Скандинавският полуостров, както и много други части от Европа, е раздиран от войни, но сега конфликтите са загладени и страните са в един алианс за първи път след Калмарската уния през 1397 година, коментира Йенс Столтенберг, бивш генерален секретар на НАТО. Причината е, че страните са разбрали, че трябва да обединят усилията си за отбрана по начин, по който регионът не е виждат от столетия.
Така през 2023 година скандинавските страни вече имат обща мисия на въздушните си сили и обща визия за политика за отбрана към 2030 година. Това може да се окаже ключово, тъй като Дания, една от водещите военни сили на полуострова, може да се окаже не само под натиска на Русия, призната от останалите за основна заплаха, но и на САЩ, които без заобиколки поискаха анексирането на Гренландия.
През февруари Копенхаген съобщи за спешно увеличение на разходите за отбрана със 70% през следващите две години. Премиерът Мете Фредериксен вече не изключва и разполагане на ядрено оръжие на територията на страната - нещо, което доскоро беше табу в Дания.
Експерти отбелязват, че Скандинавският полуостров може да се окаже План Б и за други държави, ако НАТО "не проработи", или САЩ решат да се изтеглят от Европа. Подобни клъстери например могат да се образуват около Черно море, обединявайки уменията и въоръженията на държави като България, Турция и Румъния, защо не и Украйна.