Югоизточна Азия трябва да увеличи разходите за отбрана

„Повярвайте ми, това е рай!“. Така героят на Леонардо ди Каприо описва Югоизточна Азия в филма от 2000 г. „Плажът“. Регионът е като оживяла фантазия - с плажове от бял пясък, тропически пейзажи, оживени градове и вкусна местна кухня, пише Wall Street Journal.

Но в рая има проблеми. Китай заплашва Югоизточна Азия, помрачавайки живота на нейните жители. Китайският лидер Си Дзинпин вижда района - дом на 700 млн. души в 11 държави - като заден двор за Китай. И той не изпуска възможност да покаже това ясно.

През април служители на китайската брегова охрана поеха контрола над Санди Кей , оспорван риф в Южнокитайско море, за който претендират и Филипините. Това беше само последното от поредица подобни събития. Повече от десетилетие Си предявява териториални претенции върху рифове и острови във водите на Югоизточна Азия. Целта му е да ги превърне в аванпостове на китайската военна мощ.

Вземете например Параселските острови край бреговете на Виетнам, на които Китай е построил 20 аванпоста, оборудвани с изтребители, крилати ракети и радарни системи. Или вижте островите Спратли на запад от Филипините, където Китай има седем аванпоста. Съобщава се, че над тях са забелязани бомбардировачи, способни да носят ядрени оръжия.

Китай оказва натиск върху Югоизточна Азия и по по-фини начини. Той провежда дезинформационни кампании в региона, пропагандирайки пропекински наративи и опитвайки се да повлияе на изборите. Филипините, по-специално, са наричани „петриева паничка“ за китайска дезинформация.

Страните от Югоизточна Азия не правят много, за да се защитят от Китай. С изключение на Сингапур, те инвестират малко в отбрана. Индонезия, четвъртата по население страна в света с 280 млн. души, харчи само 0,7% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Малайзия влага 0,9%. Виетнам и Филипините, които понасят основната тежест на китайската агресия, отделят съответно само 1,7% и 1,4%.

За разлика от това, държавите членки на НАТО наскоро обещаха да отделят 5% от БВП за отбрана. Това включва страни като Гърция и Албания. Страните от Югоизточна Азия нямат извинение да не последват примера им. Те трябва да харчат повече за отбрана – и то скоро.

Държавите от Югоизточна Азия трябва да покажат на Китай, че не са беззащитни. Ами ако китайският флот утре се опита да наруши корабните маршрути в Малакския проток, тесен воден път, вклинен между Индонезия и Малайзия, през който преминава около 30% от годишната световна търговия?

Азиатските държави не могат да разчитат на намесата на САЩ, ако Китай наруши този търговски път или по друг начин прекали с присъствието си в региона. Нито Индонезия, нито Малайзия биха могли да се защитят от китайските хищнически нападения. Ако обаче страните от Югоизточна Азия имаха по-големи военни бюджети, това би довело до установяване на възпиращ ефект и би накарало Си да се замисли над плановете си.

Бившият министър на отбраната на Сингапур Нг Енг Хен наскоро посочи, че новият световен ред е „базиран на размер и влияние, базиран на сила“. Единственият начин да се защити суверенитетът в такъв свят е да се стане могъщ. „Силните прегради, а бих добавил и защитните съоръжения, правят съседите добри“, подчертава Нг.

Разходите за отбрана биха стимулирали и икономиките на Югоизточна Азия. Някои държави в региона, включително Виетнам, Малайзия, Индонезия и Филипините, нямат силна вътрешна икономическа основа, особено уязвими са от митата на президента на САЩ Доналд Тръмп и разчитат в голяма степен на износ и чуждестранни инвестиции.

По-високите военни разходи биха променили правилата на играта за такива икономики. Както е било и с други страни, изграждането на силен сектор на отбрана би стимулирало иновациите и предприемачеството. Не след дълго ползите биха се разпространили и в по-широката икономика. Както твърди главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп в книгата „Технологичната република“ (2025), ранният растеж на Силициевата долина до голяма степен е бил подхранван от инвестиции от американските военни.

По-голям отбранителен сектор в Югоизточна Азия би бил благодат и за САЩ. Американските фирми биха могли да се възползват от доходоносни договори за оръжие. Правителството на САЩ би могло да засили съюзите в този регион, което означава по-голямо влияние върху Китай. А американските туристи биха могли да продължат да посещават този рай в продължение на десетилетия.