Дивидентите от мира за израелската икономика са несигурни

Двугодишната война на Израел в Ивицата Газа наближава своя край. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в сряда, че премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и групировката „Хамас“ са се споразумели за първата фаза на план, който предвижда освобождаването на всички заложници и частичното оттегляне на израелските сили от територията.

Освен хуманитарното облекчение за прекратяване на разрушителния конфликт, това означава също, че пукнатините в израелската икономика, оценявана на 580 млрд. долара, не би трябвало да се разширят опасно, пише Ройтерс.

Преждевременно е обаче да се твърди, че израелският растеж бързо ще се върне към нивата, наблюдавани по-рано това десетилетие.

Войната е убила повече от 67 хил. палестинци, според здравното министерство на Ивицата Газа.

Конфликтът започна на 7 октомври 2023 г., когато бойци на „Хамас“ нападнаха южните региони на Израел и убиха около 1200 души. Други 250 бяха отведени на територията на Ивицата Газа като заложници. Някои от тях са мъртви, други бяха разменени за палестински затворници при изпълнението на предишно временно споразумение за прекратяване на огъня. Около 50 души остават в плен – живи и тела на мъртви заложници.

Войната срина икономическата активност в Ивицата Газа и Западния бряг, управляван от Палестинската администрация. Растежът на израелския брутен вътрешен продукт (БВП) обаче, макар и да се забави драстично до 0,9% през 2024 г., не показва забележим финансов стрес.

При курс от 3,25 шекела за долар израелската национална валута поскъпва с близо 20% спрямо щатската валута от октомври 2023 г. насам, подпомогната от мерките за стабилизиране на централната банка на страната. Референтният индекс на фондовата борса в Тел Авив се повишава с близо 300% от началото на годината в сравнение с 56% за американския S&P 500.

Израел също така запази достъп до международните пазари на дългови инструменти, като набра рекордните 8 млрд. долара през март 2024 г. и 5 млрд. долара през февруари 2025 г.

Въпреки цената на войната от 43 млрд. долара от октомври 2023 г. насам, дългът на Израел се увеличава от 61% от БВП през 2023 г. до очакваните 70% тази година заради получените 22 млрд. долара военна помощ от САЩ.

Междувременно ударите на Израел срещу лидерите на групировките „Хизбула“ и „Хамас“ му дадоха по-силна регионална позиция.

Виждат се обаче и пукнатини в иначе стабилната икономика на Израел. Недостигът на работна ръка, свързан с войната, отчасти обяснява растежа. Централната банка прогнозира 2,5% ръст за тази година, като предишната ѝ прогноза беше за още по-силен растеж, 3,3%.

Предишният солиден излишък по текущата сметка на Израел почти стана дефицит, а бюджетният дефицит достигна 8,5% миналата година, два пъти повече в сравнение с 2023 г.

Смъртта и разрушенията в Ивицата Газа втвърдиха позицията на Европейския съюз (ЕС) – най-големият търговски партньор на Израел. Германия замрази износа на оръжие, докато няколко държави от ЕС предприемат стъпки за забрана на вноса от израелски селища. Дори американската група Microsoft заяви, че е деактивирала някои услуги, използвани от израелско военно поделение.

Споразумението за прекратяване на огъня поне намалява вероятността от много по-лош икономически хаос. Ако преговорите се бяха провалили напълно и Израел беше окупирал Ивицата Газа в обозримо бъдеще, по-бавният растеж можеше да доведе до това дългът да надхвърли 90% от БВП до 2030 г., според бившият заместник-управител на израелската централна банка Цви Екщайн.

Влошаване на дълга и дефицита със сигурност щяха да предизвикат понижаване на кредитния рейтинг и обезпокоителен скок в разходите по държавните заеми на Израел.

Същевременно споразумението за прекратяване на огъня позволява на някои резервисти да се върнат на работа и би могло да увеличи растежа на БВП до 3,6% през 2026 г., смята Екщайн. Това ще спомогне за бавното спадане на дълга до 68% от БВП.

Проблемът е, че детайлите за плана на американския президент Доналд Тръмп от 20 точки остават до голяма степен неясни. Усилията за разоръжаване на „Хамас“ и оттеглянето на Израел от Ивицата Газа ще бъдат възпрепятствани от взаимно недоверие и опасения за сигурността. Това затруднява създаването на международни стабилизационни сили, които да могат да споделят част от разходите за управление и възстановяване на анклава.

Вероятно това означава, че статутът на Израел като икономически двигател след пандемията ще се възстанови много по-бавно.