Уроците на Косово за мирното споразумение за Газа

Защо мирното споразумение от 20 точки, сключено с посредничеството на американския президент Доналд Тръмп за Газа преди едва 10 дни, вече изглежда като да е в беда, пита в свой коментар колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Вместо да се подготвят за разоръжаване и оттегляне от политиката, бойците на „Хамас“ излязоха от скривалищата си, за да екзекутират палестински съперници и да затвърдят контрола си в райони, от които израелските сили се изтеглиха. Израел твърди, че терористичната група също така устройва засади на войници, докато от „Хамас“ твърдят, че Израелските отбранителни сили продължават да бомбардират Газа от въздуха. И двете обвинения изглеждат верни, като израелските власти също така отказват да отворят отново контролно-пропускателния пункт в Рафах между Газа и Египет, както се изисква.

Простата причина за толкова бързия развой на събитията е, че

нито „Хамас“, нито израелското правителство бяха доволни от споразумението,

което бяха принудени да подпишат от Тръмп и лидерите от региона. Но като се има предвид, че и двете страни от самото начало заявиха, че нямат намерение да прилагат ключови условия на сделката, въпросът „Защо се държат зле?“ вероятно не е правилният. По-подходящ би бил: „Как така им се разминава?“

Добър начин да се намери отговорът е да се разгледа вероятно най-подходящият модел за създаване на мироопазващи сили в Газа: Косовските сили, по-известни като КФОР, които бяха сформирани през 1999 г. и продължават да действат и днес.

Не е случайно, че структурите, предвидени в 20-точковия план на Тръмп, бяха базирани на предложение от бившия британски премиер Тони Блеър. В някои аспекти те наподобяват тези, в чието създаване за Косово – през 1999 г. размирен регион с мюсюлманско население в православна Сърбия – той участваше.

Блеър изигра ключова роля във военната интервенция на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през юни същата година в опит да се спре етническото прочистване на Косово. Действията на Югославската национална армия, включваща кланета сред цивилното население, принуди стотици хиляди мюсюлмански косовари да избягат от страната. По-уместно за случая с Газа е това, което последва 78-дневната бомбардировка, която в крайна сметка убеди сръбския президент Слободан Милошевич да изтегли войските си: изпращането на КФОР заедно с временна цивилна администрация от ООН.

От решаващо значение е, че КФОР преди това са съществували като „сили за прилагане на мира“ на НАТО, които започнаха да се разполагат в съседна Македония веднага след началото на въздушната кампания в Косово през март 1999 г. Целта беше миротворците да са готови да преминат границата в момента, в който бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня. Но тъй като въздушната кампания се проточи без видим ефект, Блеър се превърна и във водещ защитник (пред по-въздържания президент на САЩ Бил Клинтън) за разполагането на сили на НАТО на място не като пазители на мира, а като негови създатели. Силите в Македония надлежно превключиха на готовност за бой.

Танковете на НАТО никога не се наложи да си проправят път в Косово. И все пак подготовката на сили, която започна месеци преди постигането на споразумение, означаваше, че има такава готовност. На 12 юни 1999 г. – два дни след като НАТО преустанови бомбардировките си и ООН прие резолюция, допускаща мироопазващи сили, които не са на ООН, в Косово – войски от новоназначените КФОР преминаха границата. Първите военни на терен бяха от специалните части, пълната противоположност на Сините каски на ООН.

Разбира се,

няма два еднакви конфликта.

Не твърдя, че има знак за равенство между Милошевич и израелския премиер Бенямин Нетаняху, израелската и югославската армия, или „Хамас“ и Армията за освобождение на Косово (АОК), пише Чемпиън. Има обаче многобройни прилики между условията, пред които са били изправени КФОР по това време, и мисията, която сега се обсъжда за Газа.

Да започнем с мащаба и естеството на проблема. И в двата случая става въпрос за относително малки места и малобройно население (2 млн. души в Газа, 1,6 млн. в Косово), където конфликт с дълга история и дълбоки етническо-религиозни корени породи обвинения в опит за етническо прочистване или дори по-лошо. И в двата случая беше ясно, че мирът ще бъде нестабилен. В Косово, както и в Газа, беше очевидно, че доминиращата сила ще се върне да окупира територия по споразумението, ако може, както и че бунтовниците, от които се очакваше да се разоръжат, биха го направили само ако бъдат принудени.

Въпреки че 17-те хиляди въоръжени бойци на АОК смятаха, че НАТО е на тяхна страна, не бяха склонни да предадат оръжията си. Те все още се събираха след изтичането на крайния срок за разоръжаване. Официалните твърдения на КФОР за напредък в програмата бяха горещо оспорвани от Сърбия и Русия. Убийства за отмъщение от страна на АОК срещу етнически сърби, смятани за колаборационисти, наистина имаше. Но не е нужно да отричате неуспехите, за да признаете, че резултатът щеше да е далеч по-лош, ако 50-те хиляди войници от КФОР не бяха нарушили вакуума на сигурност, оставен след сръбските войски още докато се изтегляха.

Това е по-добрият отговор на въпроса защо сделката на Тъмп за Газа изглежда ще се окаже в беда толкова скоро:

нейният мироопазващ елемент все още е на чертожната дъска в Кайро.

Той не беше подготвен преди сделката, защото Тръмп загуби месеци, заигравайки се с предложения за превръщането на Газа в средиземноморски град без палестинци в него – идея, която беше като дрога за израелските екстремисти и червена линия за арабските лидери. Промяната към по-решителна политика за оказване на натиск върху двете страни да спрат касапницата дойде едва през септември, след като Нетаняху злепостави американския президент, като бомбардира Катар.

КФОР далеч не беше перфектен. Фактът, че остава необходим четвърт век по-късно, макар и в значително намален брой, свидетелства за това. И все пак структурата остава една от най-успешните мироопазващи операции в историята и полезен модел за каквито и сили да бъдат организирани в Газа. Тя вероятно ще приеме и формата на мироопазващи сили, оторизирани от ООН, но не и ръководени от ООН.

Според налична информация се очаква тези сили за Газа да бъдат водени от Египет и да включват войски от Азербайджан и Индонезия, наред с други мюсюлмански държави. Това е в съответствие с урока на КФОР, който е, че съставът трябва да се състои от държави, на които контролираните е по-вероятно да имат доверие. Друг урок е, че те трябва да бъдат достатъчно големи и добре въоръжени, за да успеят, с ясен мандат и строги правила за взаимодействие.

Изкуството на Тръмп да сключва сделки не достигна нивото на подготовка, което позволи на КФОР да запълни вакуума в сигурността в Косово, когато такъв се появи. Така че този кораб вече е отплавал. Това обаче не означава, че прекратяването на огъня с неговото посредничество вече се е провалило. Но докато Египет организира силите за Газа, трябва да се обърне внимание на КФОР по отношение на другите уроци и фокусът да е върху гарантирането на сигурност възможно най-скоро – дори и ако това означава, че нещата ще се случват на малки залъци. Рафах би било добро начало.