Ирански дрон удари британска база в Кипър, Киев предлага помощ за дроновете на съюзниците

За атака на ирански дронове по британската база "Акротири", в близост до Лимасол (Кипър), съобщават местни медии. Според данните има минимални поражения, но без жертви и пострадали. Това е първата атака на Иран по европейска територия.

По-рано британският премиер Киър Стармър съобщи в изявление, че Лондон не участва в операцията на САЩ и Израел, но че е предоставен достъп до британските бази, "за да бъде спрян Иран да изстрелва ракети в региона".

"Поканихме украински експерти, които да помогнат на съюзниците ни от Персийския залив да свалят иранските дронове", отбеляза още той.

В своето вечерно обръщение за 1467-ия ден от пълномащабната война украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че украинските служби са в координация с партньорските държави, и подчерта заплахата, която представляват дроновете и иранските ракети.

"Дори в страните от Персийския залив, които разполагат с по-модерни системи за противовъздушна отбрана от тези, които досега ни предоставиха нашите партньори, и в по-голям брой, не всички балистични ракети са прихванати", коментира той и допълни, че опитът на Украйна по отношение на дроновете може да бъде използван.

"Готови сме да споделим този опит и да помогнем на онези държави, които помогнаха на Украйна тази зима и през цялата тази война", каза още украинският президент.

Русия е изстреляла повече от 19 хил. дрона по Украйна през зимата

През трите зимни месеца Русия е изстреляла 19 хил. дрона, от които над 80% са свалени от системите за противовъздушна отбрана на Украйна, сочат данните на украинските власти. Украинските ВВС използват различни средства - мобилни групи, дронове прехващачи, лекомоторни самолети и хеликоптери и т.н. в борбата срещу дроновете, които Русия получи от Иран.

През зимата Русия е изстреляла по украинските градове и 738 ракети, като само през февруари са използвани 121 балистични ракети. Те са предизвикателство за средствата за ПВО и са свалени само 35.

Дрон в сърцето на Киев е накарал Мъск да спре Starlink за Русия

Руски дрон, влетял в правителствения комплекс в Киев, е накарал Илон Мъск да спре Starlink за Русия, съобщава The Atlantic. Източници на изданието разказват, че в края на януари реактивен дрон БМ-35 е пробил защитата и е преминал в близост до кабинета на украинския президент, преди да се разбие в близка сграда, причинявайки само щети, без пострадали.

Новоизбраният украински министър на отбраната Михайло Федоров тогава написа в социалната мрежа Х, че "западните технологии трябва да поддържат демократичния свят и да защитават цивилните, а не да бъдат използвани като терор и за разрушаване на мирни градове". Официално тогава той коментира с Илон Мъск и план за блокиране на сателитния интернет за руските военни.

Според източниците на The Atlantic след разговорите милиардерът изненадващо е поискал от своите служители да "използват Starlink за всичко, което ще помогне на Украйна".

Според военни анализатори блокирането на услугата за първи път от месеци дава предимство на украинците на фронтовата линия и по данни на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) те успяват да си върнат към 400 кв. км от началото на 2026 година (основно в Запорожка и Днипропетровска област). Според оценки на DeepState Русия е окупирала 121 кв. км площ, което е два пъти по-малко спрямо януари, въпреки че бойните действия не са се забавили.

Украйна трябва да намери алтернатива на Starlink

Служителите в SpaceX отбелязват, че решението на Мъск е напълно политическо, което кара и украинците да търсят алтернатива и да са готови за момент, когато системата ще бъде изключена за тях. Още повече, че това вече се случи през есента на 2022 година - SpaceX изключи услугата си и провали операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Крим. Официалното обяснение е, че е можело тя да доведе до ескалация на войната.

Украйна е тествала различни алтернативи, включително и да хакне терминалите, за да не могат да бъдат изключвани. Засега обаче няма ефективна алтернатива.

Действията на компанията показва, че много лесно може да промени баланса на силите, което изнервя и европейците, допълва The Atlantic. Пред изданието ръководителят на германския оръжеен гигант Rheinmetall Армин Папергер посочва, че е от стратегическо значение за Европа е да бъде независима от "добрата воля на Мъск".

Украйна атакува енергийни съоръжения в Крим

Продължават въздушните атаки към окупирания от Русия през 2014 година Крим. Във вечерните часове на 1 март беше прекъснато електрозахранването в големи райони на полуострова. Местните власти съобщават за авария в далекопровод, но в социалните мрежи отбелязват въздушната тревога, свързана с ракетна опасност.

Министерството на отбраната на Русия съобщава за 277 свалени дрона в периода между 17 часа на 1 март и 7 часа на 2 март. От тях 102 над Черно море и 43 над Крим.

В последните седмици окупираните територии бяха атакувани регулярно с дронове. През уикенда ВСУ съобщи за няколко удара, включително и по склад с боеприпаси край Ялта, както и по позиции на руските части в близост до фронтовата линия в Запорожка и Донецка област.

В нощта срещу 2 март Украйна отново атакува и петролен терминал в Новоросийск (Краснодарски край). Свалени са 66 дрона, съобщават местните власти. Има данни и за пожар в рафинерия на "Лукойл" в Ухта (Коми), но няма повече информация за причините. Сводката на Министерството на отбраната не съобщава за свалени дронове в региона.

Рафинерията в Ухта е една от големите в Коми с капацитет за преработка на 4,5 млн. тона петрол годишно. Тя вече беше атакувана в средата на февруари.

Град Костянтинивка ще бъде изтрит от лицето на Земята

Градът Костянтинивка ще бъде изтрит от лицето на Земята в подготовката на голямата офанзива към последните защитни съоръжения на Донецка област - Словянск и Краматорск, коментират руските военни кореспонденти. През последните дни Русия атакува с 3000-тонни бомби южните и югоизточните части на града, а в края на миналата седмица беше взривена язовирна стена в близост до града, за да бъде блокирано движението на украинските части.

Сводката на Генералния щаб на ВСУ за 1 март показва, че в Костянтинивското направление са регистрирани 14 атаки. Най-горещото направление обаче е Хуляйполе, където се съобщава за 34 бойни действия, макар че има леко забавяне спрямо ден по-рано, когато ВСУ съобщи за 45 атаки в региона. Интензивни са и боевете в около Словянск (20), както и около Покровск (22). 

Руски военни наблюдатели обръщат внимание на продължаващи военни действия в Курска област - около Тьоткино и Глушковския район (в близост до украинската граница).  

Като цяло има леко забавяне на темпото на бойните действия. Данните сочат 145 атаки спрямо 158 ден по-рано. Русия е извършила и 86 въздушни удара с 285 авиационни бомби. На 28 февруари беше използван рекорден брой авиационни бомби - 328. През миналото денонощие има регистрирани и 3500 артилерийски обстрела, както и 8800 fpv-дрона, насочени към позиции на фронта и близките населени места. 

Руските военни използват лични автомобили и цивилни дрехи

В някои части на фронтовата линия топенето на снега пречи на атаките, но в Покровското направление все още е замръзнало, което позволява придвижване с леки автомобили. Според руските военни наблюдатели това е масова практика - използването на необозначени като военни автомобили, както и носенето на цивилни дрехи, което според Женевската конвенция е военно престъпление.

Според публикации от фронта на служещите като оператори на дронове е официално позволено да бъдат в цивилни дрехи, макар и да не се позволява да се придвижват във военни превозни средства без униформа.

Франция и Белгия арестуваха танкер от "сенчестия флот"

Военноморските сили на Франция и на Белгия арестуваха танкера Ethera, плаващ под флага на Гвинея, по обвинения, че превозва руски петрол в нарушение на санкциите. Има данни, че корабът често е сменял държавите, в чийто регистри се е вписвал - Панама, Мартиника и Екваториална Гвинея, и от 2 октомври 2025 година до 1 февруари 2026 година е плавал с изключени транспондери, което е нарушение на правилата.

В последните седмици Европа засилва мерките си срещу т.нар. "сенчест флот" - танкерите, нарушаващи правилата и превозващи петрол от държави, поставени под санкции, отбелязва Институтът за изучаване на войната (ISW).

Междувременно и Иран атакува с дронове петролен танкер в Ормузкия проток. Оказа се обаче, че плаващият под флага на Палау Starlight е част от "сенчестата флотилия". Заради военната операция на САЩ и Израел в Иран танкерите избягват да преминават през протока и цената на петрола скочи рязко - с над 13% при отварянето на пазарите. Ситуацията обаче започна да се успокоява и ръстът се забавя до около 6%. Сортът "Брент" към 8 часа се търгува за малко над 77 долара за барел.