Източният фланг на ЕС поиска от Брюксел да увеличи средствата за противовъздушна отбрана

Страните от източния фланг на Европейския съюз оказват все по-силен натиск върху Брюксел да ускори одобряването на финансирането за противовъздушна отбрана, тъй като все повече военни дронове навлизат във въздушното им пространство от Русия и Украйна, съобщават запознати с въпроса източници, цитирани от Bloomberg.

ЕС предостави няколко фонда за финансиране на проекти, които биха дали на страните членки нови възможности за наблюдение и неутрализиране на нисколетящи атакуващи дронове. Страните в източната част на ЕС, включително Естония и Финландия, подадоха проекти по-рано тази година.

Но графикът на одобрение предизвика недоволство сред някои страни членки на ЕС, включително в Прибалтийския регион, които настояват пред официалните представители да ускорят процеса по вземане на решения, съобщават запознати с разговорите източници, пожелали да останат анонимни, тъй като дебатите се провеждат при закрити врата. Текущите проекти, които се разглеждат, трябва да бъдат одобрени през ноември, уточниха те.

Войната на Русия все повече се разпростравява на територията на НАТО – примери за инциденти с дронове близо до източните граници на съюза. Карта: Bloomberg LP

Войната с дронове между Русия и Украйна все повече се разпространява в страни като Финландия, Полша, Румъния и прибалтийските страни. През май руски дрон премина границата на Украйна и навлезе в Румъния, като се разби в жилищна сграда и рани двама души. Украински дронове, отклонени от курса си, бяха свалени от самолети на НАТО в Естония и Латвия.

Конвенционалните системи за противовъздушна отбрана често са неефективни или твърде скъпи за противодействие на съвременните дронове. Сегашните решения включват техники за електронно заглушаване с микрофони и камери и улавящи дронове.

На среща на прибалтийските страни в Хелзинки в четвъртък естонският вътрешен министър Игор Таро подчерта този въпрос, като заяви, че Европейската комисия трябва да предприеме действия преди следващия кръг от преговори за бюджета на ЕС - процес, който може да отложи финансирането на инициативата за отбрана до 2028 г.

„Заплахата е реална“, заяви Таро във Финландия. „Не е хипотетична“, добави той. Естония си поставя за цел да покрие цялата си близо 300-километрова граница с Русия с антидрон сензори и оръжия до края на следващата година, съобщи Таро.

Нахлуването на дронове показва „спешната“ необходимост от действия и от „огромни“ инвестиции на блока в противовъздушна отбрана, заяви говорителят на Комисията Тома Рение, като посочи, че програма SAFE на ЕС в размер на 150 млрд. евро ще предостави средства за отбрана на страните членки.

Една от програмите на ЕС за борба с дроновете включва финансиране от 250 млн. евро на инициативи за гранична сигурност, като правителствата могат да поискат до 50 млн. евро за съвместни проекти. Още безвъзмездни средства са налични по Програма европейска отбранителна промишленост в размер на 1,5 млрд. евро.

„Отправено е много силно послание към Европейската комисия, че ще трябва да направим повече и по-бързо, както и може би много практично послание за финансиране“, заяви Таро.