IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо ЕK ни нареди сред държавите с икономически риск

Основната причина да сме в "сивия списък" на комисията е високият дефицит по текущата сметка от 2008 г., като не се отчита, че през 2011 г. вече сме с излишък

15:40 | 14.02.12 г. 25
Защо ЕK ни нареди сред държавите с икономически риск

Конкретно по показателите за България, трябва да се отбележи, че високият темп на икономически растеж в периода 2006-2008 г. беше съпроводен с натрупване на висок дефицит по текущата сметка, повишение на инфлацията, значително нарастване на кредитите за частния сектор и увеличаване на разходите за труд на единица продукция.

Индикаторът за баланс по текущата сметка показва, че през 2010 г. България не покрива необходимия праг от дефицит под -4% от БВП. Анализът отразява периода 2008-2010 и отбелязва високите дефицити през 2008 и 2009 г., които бяха съответно: -23,1 и -8,9%. През 2010 г. дефицитът по текущата сметка беше едва -1,3%. Високите дефицити се дължаха на големите чуждестранни финансови потоци, които постъпиха в българската икономика, преди започването на световната финансова и икономическа криза. По отношение на ПЧИ в страната, България беше на първо място в сравнение с новите държави от ЕС.

Бързото свиване на дефицита по текущата сметка е показателно за високата степен на гъвкавост на икономиката. Корекцията в текущата сметка доведе до нисък дефицит от -1,3% от БВП за 2010 г., а през 2011 г. текущата сметка ще бъде на излишък, който се оценява на около 1,8% от БВП. Увеличеният износ на стоки и подобряването на разходната конкурентоспособност са основните причини за по-добрата външна позиция. Според оценки на Министерството на финансите, а и на международни институции, в средносрочен период се очаква България да не надхвърля заложения праг за дефицит по текущата сметка. 

Отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна  позиция за 2010 г. над заложения праг от -35% от БВП се дължи на значителният чуждестранен поток на капитал под формата на ПЧИ и на финансиране на местната банкова система от чужди банки-майки през годините преди кризата, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. Икономики, които са в процес на конвергенция, каквато е България, са атрактивни по отношение на чуждестранни финансови потоци, тъй като нормата на възвръщаемост на капитала е по-висока в сравнение със „старите” държави от ЕС. По прогнозни оценки до 2013 г. дефицитът по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта.

Индикаторът за задлъжнялост на частния сектор включва в себе си всички видове задължения на фирмите и домакинствата, както към финансови институции и помежду си, така и към нерезиденти, между които са компании-майки или собственици на предприятия, опериращи на територията на страната. Отношението на общите задължения на частния сектор към БВП за България в края на 2010 г. е 169% и е малко по-високо от предвидената максимална граница от 160%. След присъединяването на България към ЕС, възходящите тенденции в икономическото развитие доведоха до значителни обеми чуждестранни инвестиции, които са необходими за малка отворена икономика като българската, но от друга страна представляват задължения на частния сектор. Заедно с високите предкризисни ръстове на банковите кредити, това доведе до нарастване на цялостната задлъжнялост на този сектор.

През 2011 г. се наблюдава тенденция  на изплащане на задължения – на банки към банки-майки и на дъщерни фирми към собствениците  си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74,2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5%. В допълнение трябва да се има предвид и нарастването на спестяванията на частния сектор, което ще спомогне тази тенденция да продължи поне в краткосрочен план. В резултат може да се заключи, че нивото на показателя за България се е понижило през 2011 г., като не може да се изключи възможността то вече да се намира под максимално допустимата си стойност. 

Динамиката за номиналните разходи за труд на единица продукция през 2010 г. надхвърля индикативния праг от 12%, което основно се дължи на сравнително високите стойности на изменение на индикатора в периода 2007-2009 година. В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. Прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности, доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда.

В допълнение към икономически обусловените, редица други фактори повлияха върху високия растеж на доходите от труд. Пример в това отношение се явява ежегодното повишаване на минималните осигурителни прагове, което имаше за цел изсветляване на недекларирани доходи и което оказваше пряко и косвено въздействие върху средните доходи в страната.Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи и в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие конструирания критерий от 12%.

Извън Доклада на ЕК за ранно предупреждение остават Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект  на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане и срещу които не може да бъде задействана Процедура при прекомерен дисбаланс. Още през месец февруари 2011 г. Съветът ЕКОФИН потвърди оценката на Европейската комисия, че България е предприела ефективни действия за коригиране на бюджетния си дефицит. По този начин бяха признати усилията на българското правителство за поддържане на стриктна бюджетна дисциплина и фискална консолидация. 

БНБ също има официална позиция по темата, представена в документа й "Икономически преглед" от 29 ноември 2011 г. на страница 12.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:15 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

23
rate up comment 0 rate down comment 0
Pitashtia
преди 12 години
Това е състезание по мизерия, защото когато има свободно движение на стоки и капитали пазарът на труда в цели сектори се дава на късо и българските шивачки, например, се състезават по мизерия с индонезийките. Когато конкуренцията мине тази граница мизерията идва с търговски и истински войни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 0 rate down comment 0
YordanGeorgiev
преди 12 години
Всяка сутрин, всеки един от нас преди да започне деня си да се погледне в огледалото - как мога да бъда днес по-производителен, по-позитивен , какво казват другите за мен , как бих могъл да направя днескашния ден по-добър от вчерашния!Живеем в глобален свят - ние се състезаваме не само с Европа, но и с Китай и Азия. Ние трябва сами да се научим да сме конкурентноспособни и да правим пари. Ние сме на правия път и ние можем - така че горе главата !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 1 rate down comment 0
dean.jordanov
преди 12 години
Алтернативата? Не е нужно да сме в ЕС и ЕЗ за да сме добре (скоро казаха че сме по зле от балканските държави които не са в ЕС). Нужно е да имаме кадърни хора които да управляват. Но какво направиха кадърните хора? Избягаха. Имаме нужда от морал, възпитание и ценности. Ние ги нямаме. Винаги сме били единици и единаци. Затова всеки по умен намери начин да избяга. НИКОГА в нашата история не сме си научили урока. А той е много *** даден е от хан Кубрат на синовете му. Да не се разделяме да се пазим и помагаме. НИКОГА не сме го правили. Можеш да го видиш всеки ден около себе си, как някой иска да те прецака, не турчин, не *** а точно българин.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 0 rate down comment 0
aristotel
преди 12 години
Законът, викат други, нашта държава.Законът, трети гъгнат,Вече го няма.Законът си тръгна.Гласът на тълпата гневна вседневноГърми над земята гръмко и гневно:Законът сме ние.Законът съм АЗ, кротко лудият вие.:-)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 0 rate down comment 0
aristotel
преди 12 години
Под държава имаме предвид онова обществено тяло, което притежава монопола върху прилагането на насилие в определен географски район и има силата и властта да определи как и по какъв начин, и при какви обстоятелства този монопол ще бъде делегиран, оторизиран или възложен на други групи или индивиди. Тази власт е изразена и интерпретирана посредством различните законови ШМЕКЕРИИ, ШУРОБАДЖАНАЩИНА, БРАЧЕДто системата, бълдъзката, любовницата, социално СЛАБо и БЕЗимотно магистратско или ЧЕНГЕжиско ОТРОЧЕ. Все номера развивали се от ПРЕДИ и продължили след ХРИСТА.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 1 rate down comment 0
Internet
преди 12 години
Защото ни управляват милиционери, завършили 3-ти факултет на Магнаурската школа Симеоново в името и от името на една некадърна и крадлива олигархия с куфарчетата, а не от името и в името на нормалния бизнес както е по света
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 0 rate down comment 1
STRAHO
преди 12 години
..А каква е алтернативата!!?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 2
STRAHO
преди 12 години
Съгласен съм с теб. Блажени са верюищите!:)))...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 1 rate down comment 0
Боян
преди 12 години
Стига ривахти, хората са си го казали, има си методология която важи за ВСИЧКИ, не е правена за да изглежда България зле, който си го мисли това явно няма никакъв мозък. Според нея сме излезли да сме в сивия сектор, това е няма драма толкова голяма, ако си се движим все така догодина може и да излезем от него.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 3 rate down comment 3
dean.jordanov
преди 12 години
Аха, а балъците като нас вярват във светло бъдеще на България в Европа. Нема такова нещо, няма и да има. Не нашите деца, ами и внуците ни няма да видят оправия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още