Дефицитни професии и специалности в сектора
Браншът е изправен пред предизвикателството да привлича млади квалифицирани специалисти, както със средно, така и с висше образование, основно поради отслабващия интерес към тези професии. Все по-често младите хора търсят реализация или в чужбина, или в по-престижни сектори от икономиката.
Наред с това в сферата на квалифицираните работници се появяват все по-големи дефицити – така наречените „изчезващи професии”, които са непривлекателни за младите хора и дори такива, които не са обхванати от средното професионално образование.
Сред „дефицитните“ професии се открояват:
- Инженери по добив и преработка на метали;
- Инженери по автоматизация;
- Инженери по енергийна ефективност;
- Еколози;
- Специалисти по системи за управление на качеството.
Специализираното средно образование подготвя квалифицирани работници, които търсят реализация в металургичните предприятия в основните дейности – оператори на съоръжения, контрольори по качеството и лаборанти. Тук дефицитите са предимно в нивото на владеене на изискваните дигитални компетенции, както и в отсъствието на някои ключови професии:
- Кранисти;
- Заварчици;
- Оператори на металорежещи машини с цифрово управление.
При ръководителите в сектор „Металургия” през последните години се наблюдават дефицити при управленските умения и базовите познания по финансово управление, бюджетиране, планиране, управление на човешки ресурси, маркетинг и продажби.
Част от тези компетенции трябва да бъдат обхванати в учебните програми на висшето образование, но в повечето случаи работодателите сами инвестират в изграждането и развиването на тези умения у своите мениджъри.
Образователна система и човешки ресурси
В страната има достатъчно училища, които предлагат търсените от сектор „Металургия” специалности. Учебните практики на учениците от средното образование се провеждат на територията на работещи предприятия под наставничеството на пряко заетите в производствения процес. Много от компаниите подпомагат финансово, както учениците, така и самите гимназии, за да осигурят по-големи възможности за обучение и развитие.
Сътрудничеството с висшите училища също е фокусирано върху придобиване на практически познания, разработване на конкретни проекти в предприятията и участие на работещи в тях специалисти в теоретичната подготовка на студентите.
Дейността на предприятията в сектор „Металургия” се характеризира, освен с високите технологии, и с тясната специфика на процесите и използваните съоръжения. Това е предпоставка значителен дял от обученията да се провежда на работното място от старши служители с богат професионален опит и солидни технически познания. За момента тази форма на обучение запазва водеща роля в индустрията.
Като основно предизвикателство пред образователните институции се очертава привличането на мотивирани и с висок успех ученици и студенти. Друг проблем е задържането на приетите ученици и студенти до успешното им дипломиране.
Голям проблем е и остарялата материална и техническа база, особено в средните училища, които напоследък разчитат предимно на предприятията в индустрията, за да поддържат необходимите инструменти и специализирана техника.
Нерешен остава въпросът относно наемането на стажанти. В момента работодателите прилагат различни подходи – сключване на трудов договор с изпитателен срок, което обаче ограничава продължителността на стажа до не повече от 6 месеца еднократно, или граждански договори.
Така остава нерешен въпросът с максималната продължителност на един стаж – изпитателният срок трудно може да бъде приложен, ако студентът желае да продължи стажа си в същото предприятие и през следваща учебна година. От друга страна, няма яснота относно възможностите за прекратяване на тези трудови договори от гледна точка на временната заетост на стажантите. Това положение налага адекватни промени в Кодекса на труда.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Жена уби 94-годишните си родители с инсулин, очакват я две доживотни присъди
Новите правила и социалните мрежи: Ще бъдат ли защитени децата?
Асен Василев отрече нова сглобка с Румен Радев: Следваме методично целите си
Москва отговори на обвиненията в шпионаж срещу руски риболовни кораби
За Украйна изборите във Франция ще имат по-голямо значение от тези в САЩ
преди 13 години Охоооо, колко още ще изчезнат. Но те не са ИМ нужни. Поголовно се закриват специализирани училища. Скоро "премина" една статия тук, какво ще е обучението скоро - 2 часа в клас, 5 часа в халето или на "тръстиката" и гле`й к`во става после. Не меринджей ами инджинери и инскептори ще има. И като пусне маане на дикса - ра`ат гоуем..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Но пък с меринджеи, икономисти и финансисти е пълно. Не трябват ли такива за металургията? отговор Сигнализирай за неуместен коментар