Металургията е засегната от все по-големите дефицити на „изчезващи професии”

Дефицитни професии и специалности в сектора

Браншът е изправен пред предизвикателството да привлича млади квалифицирани специалисти, както със средно, така и с висше образование, основно поради отслабващия интерес към тези професии. Все по-често младите хора търсят реализация или в чужбина, или в по-престижни сектори от икономиката.

Наред с това в сферата на квалифицираните работници се появяват все по-големи дефицити – така наречените „изчезващи професии”, които са непривлекателни за младите хора и дори такива, които не са обхванати от средното професионално образование.

Сред „дефицитните“ професии се открояват:

- Инженери по добив и преработка на метали;
- Инженери по автоматизация;
- Инженери по енергийна ефективност;
- Еколози;
- Специалисти по системи за управление на качеството.

Специализираното средно образование подготвя квалифицирани работници, които търсят реализация в металургичните предприятия в основните дейности – оператори на съоръжения, контрольори по качеството и лаборанти. Тук дефицитите са предимно в нивото на владеене на изискваните дигитални компетенции, както и в отсъствието на някои ключови професии:

- Кранисти;
- Заварчици;
- Оператори на металорежещи машини с цифрово управление.

При ръководителите в сектор „Металургия” през последните години се наблюдават дефицити при управленските умения и базовите познания по финансово управление, бюджетиране, планиране, управление на човешки ресурси, маркетинг и продажби.

Част от тези компетенции трябва да бъдат обхванати в учебните програми на висшето образование, но в повечето случаи работодателите сами инвестират в изграждането и развиването на тези умения у своите мениджъри.

Образователна система и човешки ресурси

В страната има достатъчно училища, които предлагат търсените от сектор „Металургия” специалности. Учебните практики на учениците от средното образование се провеждат на територията на работещи предприятия под наставничеството на пряко заетите в производствения процес. Много от компаниите подпомагат финансово, както учениците, така и самите гимназии, за да осигурят по-големи възможности за обучение и развитие.

Сътрудничеството с висшите училища също е фокусирано върху придобиване на практически познания, разработване на конкретни проекти в предприятията и участие на работещи в тях специалисти в теоретичната подготовка на студентите.

Дейността на предприятията в сектор „Металургия” се характеризира, освен с високите технологии, и с тясната специфика на процесите и използваните съоръжения. Това е предпоставка значителен дял от обученията да се провежда на работното място от старши служители с богат професионален опит и солидни технически познания. За момента тази форма на обучение запазва водеща роля в индустрията.

Като основно предизвикателство пред образователните институции се очертава привличането на мотивирани и с висок успех ученици и студенти. Друг проблем е задържането на приетите ученици и студенти до успешното им дипломиране.

Голям проблем е и остарялата материална и техническа база, особено в средните училища, които напоследък разчитат предимно на предприятията в индустрията, за да поддържат необходимите инструменти и специализирана техника.

Нерешен остава въпросът относно наемането на стажанти. В момента работодателите прилагат различни подходи – сключване на трудов договор с изпитателен срок, което обаче ограничава продължителността на стажа до не повече от 6 месеца еднократно, или граждански договори.

Така остава нерешен въпросът с максималната продължителност на един стаж – изпитателният срок трудно може да бъде приложен, ако студентът желае да продължи стажа си в същото предприятие и през следваща учебна година. От друга страна, няма яснота относно възможностите за прекратяване на тези трудови договори от гледна точка на временната заетост на стажантите. Това положение налага адекватни промени в Кодекса на труда.