Все повече държави спазват Маастрихтските критерии

През последните няколко седмици се заговори за присъединяване на България към еврозоната – стъпка, смятана от мнозина за неизбежна и крайно необходима за по-нататъшната интеграция на страната в Европейския съюз (ЕС). Независимо от наличието на политическа воля е необходимо и страната да отговаря на някои формални критерии за своето присъединяване, най-вече с оглед на макроикономическата и финансовата ѝ стабилност, пише в свой анализ икономистът Адриан Николов от Инситута за пазарна икономика (ИПИ).

За тази цел служат критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт), които налагат граници на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото. Въведени първоначално като механизъм за налагане на бюджетна дисциплина в ЕС, те по-късно стават и основни критерии за присъединяването към единната валута.

В докладите си, които следят съобразяването с критериите, обаче, Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщава единствено резултатите на страните, които се стремят към включване към еврозоната, но не и на тези, които вече ползват еврото. Предишните прегледи сочат, че в годините след кризата единствено България и Естония успяват да се съобразят с всички Маастрихтски условия.

Критериите включват пет основни изисквания:

1) Инфлация според хармонизирания индекс на потребителски цени – инфлацията в страните членки не бива да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

2) Бюджетен дефицит – дефицитът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия.

3) Държавен дълг – дългът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 60%. В случай на низходящ тренд правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита.

4) Дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации) – дългосрочните лихви не бива да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5) Стабилност на курса към еврото – правилото за стабилност на курса е по-гъвкаво от останалите. Посочва се, че валутата на страната кандидат за членство не бива да е девалвирала значително през последните две години спрямо европейската валута.

Таблицата по-долу представя резултатите на всички страни членки към 2015 г. Заради много ниската инфлация в ЕС през конкретната година усреднената стойност между държавите с най-ниска инфлация е -1,2%, а на дългосрочния лихвен процент – 1,9%. 

Таблица 1: Преглед на изпълнението на критериите за сближаване, 2015 г. ИПИ