Изграждането на газовия хъб „Балкан“ ще коства между 1,4 и 2,4 млрд. евро, става ясно от публикувания за дискусия план за развитие на „Булгартрансгаз“ за периода 2017 – 2026 година. Срокът за становища по него изтича днес (25 април).
Разходите по хъба ще бъдат покрити от собствени и привлечени средства. Проектът е в идейна фаза и е вписан като ключов за компанията. Предвижданията са, че той ще бъде въведен в експлоатация през 2022 година.
В газоразпределителния център биха могли да постъпват количества природен газ от различни източници, посочват от газовото дружество. Сред тях са руски газ от нов морски газопровод и през съществуващото трасе, местен добив, газ от Южния газов коридор или от терминалите за втечнен газ от Гърция и Турция.
За реализацията на идеята трябва и максимално да бъдат използвани съществуващите мрежи и капацитета на „Чирен“.
За оператора на газопреносната ни мрежа през следващото десетилетие приоритет ще бъдат новите газови връзки – с Турция, Сърбия и Гърция, както и газопроводът Eastring, който ще свърже мрежите на Румъния и Унгария.
Компанията продължава своята работа по увеличаване на капацитета на газохранилището ни – до 1 млрд. куб. метра от сегашните към 550 млн. куб. метра. Стойността на проекта е 223 млн. евро и той трябва да бъде финализиран през 2024 година.
От газовата компания обмислят и вариант за изграждането на ново хранилище – в изчерпани находища на територията на страната или в морския шелф. Проучванията за това обаче ще отнеме около 7-8 години.
За да може страната да отговори на изискванията за газоразпределителен център в региона, е необходимо да бъдат направени инвестиции в съществуващата мрежа, както и изграждане на нови транзитни съоръжения.
Като цяло инвестициите в мрежата – национална и транзитна, за нови обекти в периода 2017-2019 година възлизат на 135,8 млн. лева. За реконструкция и модернизация в същия период ще бъдат отделени 143,8 млн. лева.
В периода между 2020 и 2026 година инвестициите за нови съоръжения и модернизацията на съществуващите ще бъдат инвестирани общо 358,6 млн. лева, предвиждат плановете на „Булгартрансгаз“.
Компанията ще направи инвестиции и в отклонения на националната мрежа, за да стимулира газификацията в страната.
От прегледа на „Булгартрансгаз“ за развитието през 2016 година е видно, че има ръст на вътрешното потребление и транзита на природен газ. През миналата година компанията е доставила 3,38 млрд. куб. метра на вътрешния пазар, което е с 4% повече спрямо 2015 година. По отношение на транзита има увеличение от 8,2% до 14,6 млрд. куб. метра.
Една от основните причини за това повишение е Гърция, за където през България са транзитирани към 3 млрд. куб. метра през миналата година.
Малко над 80% от транзита обаче е насочен към Турция. Страната си осигурява между 35 и 40% от потреблението на газ чрез България. Македония разчита изцяло на транзита през България, а Гърция получава около 70% от потребявания газ през нас.
Максималният капацитет на транзитната газопреносна мрежа на България е 17,8 млрд. куб. метра годишно.
От „Булгартрансгаз“ разглеждат и възможности за алтернативи на газовите доставки в момента (към 97% са внос). На първо място такава възможност е Южният газов коридор, по който България може да получава газ от Каспийския регион чрез новата газова връзка с Гърция (IGB). Освен това страната ни ще разчита на добив в Черно море – от българските и румънските блокове, от терминали за втечнен газ в Турция и Гърция, както и морски газопровод от Русия.


Четвъртокласници-доброволци в "Детско полицейско управление" гостуваха на Районен съд-Варна
В Деня на отворените врати десетки ученици се запознаха със спортната слава на Варна
Генетичен тест ще решава кой спортист е мъж или жена за олимпиадите
Във Варна ще се проведе първото издание на Националната кампания „Детски пазар"
Радев разпредели функциите на вицепремиерите
Американските AI гиганти поглеждат към чуждите дългови пазари
Pilot тласка екпанзията на електромобили в САЩ, част 2
Pilot тласка екпанзията на електромобили в САЩ, част 1
ОАЕ не са успели да убедят съседите си за съвместни контраудари срещу Иран
Венецуела, Тайван и Гренландия: Възраждане на Студената война 2.0?
Ето как новият модел на BYD върви на три колела
Музеен експонат отнесе глоба за превишена скорост
Цялата гама на MINI с 5 звезди от Euro NCAP
Провали ли се наистина електромобилът?
Zeekr стъпва на българския пазар с първи официален дилър
Китай посреща и Путин, но много по-скромно от Тръмп
Над 53 хиляди ученици ще се явят на матурата по БЕЛ
Времето утре: Слънчево, но на места ще вали и гърми
Чудо, като от филм: Пилот приводни самолет в океана, 11 души оцеляха


преди 9 години Разликата идва от това, че в проекта има заложени няколко параметри, които могат да претърпят промяна, основно заради възможностите за финансирането му.Това са:1. Капацитет - в проекта им предвиден минимален, среден и максимален.2. Възможности за нагнетяване и източване. Това зависи от инсталираната бройка реверсивни помпи и големината на трасетата за вход/изход.Проекта за газов хъб е направен така, че да позволява по гъвкави възможности за финансирането му от еврофондовете. Колкото по-голям е, толкова по-добре е за България и най-важното е - да се довърши с европейски средства. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Кво представлява един хъб всъщност, че и милиард да струва?Ние си имаме изградена инфраструктура.Това го постваш там и свързваш към нея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Разликата от милиард от това кой какви комисионни ще вземе ли идва? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Някой ще ми обясни ли как така цената е "между" и ножицата е 50% разлика? Все едно аз съм дал цената, а не експерти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар