Инвестициите в здравеопазването да се увеличат до 10% от БВП, съветват експерти

5 идеи за подобрение на здравеопазването у нас

Докладът посочва поне пет идеи, чиято реализация би донесла средносрочни подобрения на здравната система и които ще се отразят благоприятно на здравния статус на населението, достъпа до здравни услуги и повишаване на благосъстоянието. Това са:

Превенция, скрининг и иновативна медицина;

Инициативи за дигитализация

Промяна от ИТ-здравеопазване към истинско Дигитално здравеопазване;

Нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата;

Ефективно използване на европейските фондове.

Всяка една от идеите могат да допринесат както за ефективно разходване на средства за здраве, така и да допринесат за подобрение на здравето на всеки един български гражданин.

Превенция, скрининг и иновативна медицина

Стъпвайки върху добри практики от програми от други eвропейски държави изчисленията показват, че възможните ползи от HPV-ваксинация

могат да допринесат от увеличение от поне 110 милиона лева в БВП. Ако се инициира национална кампания за скрининг на дебелото черво, това би могло да доведе до намаляване на 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване. Въвеждането на иновативни медикаменти и профилактика на диабет могат да допринесат до 250 милиона лева потенциални спестявания. 

Инициативи за дигитализация

Според доклада ползите от мащабна и целенасочена дигитализацията на здравеопазването у нас ще допринесат за улеснен достъп до терапия и лечение на пациентите, подобряване на ефективността на здравеопазването и разходите за него, повишена отчетност и прозрачност на разходите и др.

Във фокуса на доклада са включват ползите от навлизането на теле-медицина, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, , електронна рецепта и възможността за холистичен анализ за здравното състояние на населението.

Истинско дигитално здравеопазване

Докладът посочва 4 стълба на дигиталното здравеопазване: стратегия, законодателна основа, ИТ инфраструктура и системна интеграция.

Стратегията трябва да включва целия спектър на определяне на посоката и нужните ресурси от идентифициране на здравните нужди, през определяне на пълния спектър на дигитално здравеопазване, в т.ч. източници на данни и анализи, както и чрез диалог с ключови заинтересовани страни да се проектира цялостната дигитална пътна карта до 2030 г.

Законодателната основа включва преразглеждане на действащата правна рамка, въвеждане на електронно досие, нормативни промени с права и отговорности, както и определяне на ИТ рамката, защита на данните и права на собственост върху тях.

ИТ инфраструктура включва цялостна техническа инфраструктура, както и бази с данни и хранилища с данни, софтуерни основи, основи и стандарти на базата данни, както и криптиране и анонимизирането им.

Системната интеграция е необходима, за да осигури взаимосвързаността на различните елементи на обширната електронна здравна система. Тя трябва да осигури комуникация между различни системи и бази данни, да създаде уникални идентификационни номера за осигуряване на съвпадение на данните и споделено участие и отговорност на опериращите с нея.

Реална реформа на модела на финансиране на системата

Докладът очертава четири основни начина, през които да се реформира модела на финансиране на здравната система у нас: систематична промяна, създаване на иновативни фондове, по-ефективно преразпределение в посока „здраве“ от събраните данъци и акцизи и приоритетно насочване на инвестиции в здравеопазване от европейските фондове и механизми.

По-конкретно систематичната промяна, според експертите, включва  възможността от преразглеждане на модела на НЗОК и промяна на цялостния модел на финансиране у нас, като се почерпят добри практики от здравните системи на Франция, Германия, Швейцария и др.

Създаването на иновативни фондове биха способствали за по-ефективното акумулиране на средства за лечение чрез иновативна медицина. Подобни механизми има създадени и работят в Италия, Шотландия и Уелс.

Европейските фондове

В доклада европейските фондове са отделени в специална тема, защото те предлагат краткосрочни или средносрочни финансови решения за структурни реформи в здравната ни система и ще бъдат в полза на  националния бюджет.

Докладът призовава правителство и здравни партньори да направят така, че с част от средствата от Многогодишната финансова рамка 2021-2027 да се реализират серия от здравни проекти (систематични промени, дигитализация и др.).

NextGenerationEU е пакет от механизми за възстановяване и устойчивост, в чиято структура влизат 390 млрд. евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми. Възможността, която той предлага конкретно за България са грантове в размер от 6.3 милиарда евро. NextGenerationEU поставя приоритет върху здравеопазването. Затова в последващите корекции на Плана за възстановяване и устойчивост България трябва да заяви корекция, която да е насочена към здравеопазването у нас.

Като част от МФР, EU4Health е друг механизъм в рамките на пакета стимули за MFF 2021-27, осигуряващ 5,1 млрд. евро към страните членки на ЕС. Според доклада тези средства могат да се използват за: по-добра готовност и засилване на способностите за бърза реакция; превенция на заболяванията и насърчаване на здравето при застаряващо население; дигитална трансформация на здравни системи, както и за достъп до здравни грижи за уязвими групи.