Фред Бергстен: Светът се нуждае от три валути за резерв

От дълго време много страни гледат на доминиращата роля на американския долар като на „неоправдана привилегия“ за Вашингтон. Тази привилегия обаче вече се превръща в тежест, пише Фред Бергстен, директор на Peterson Institute for International Economics в коментар за Financial Times.

Време е САЩ да се подготвят и дори да насърчат настъпването на нова епоха, в която на световната сцена ще се появят няколко валути, които ще си съперничат с американския долар за статута на световна валута за резерв.

От външна гледна точка доминиращата позиция на долара предоставя автоматично финансиране за външните дисбаланси на САЩ, което прави възможен „американския начин на живот“ - животът на кредит. В същото време с краткосрочния си управленски хоризонт американските политици се забавляват с възможността да не обръщат внимание на финансовата дисциплина. Поради тази причина външният натиск може да се окаже конструктивен за налагането на необходимата промяна.

Свободното падане на долара в края на 70-те години принуди САЩ да затегне валутната си политика, като се заеме с бюджетния си дефицит и двуцифрената инфлация. В средата на 80-те години големи дефицити по текущата сметка и рязък спад на долара помогнаха за понижаване на бюджетния дефицит. Важно е, че последният колапс се случи, след като рекордните дисбаланси доведоха до огромен приток на капитали към американската икономика в условията на разхлабена валутна политика и ниски лихвени проценти.

Настоящата валутна система има и други основни слабости. През последните години повечето от капиталовите потоци към САЩ идват от огромните доларови резерви, натрупани от чуждестранните централни банки и на първо място Китай. Това е директно следствие от статута на долара като валута за резерв и САЩ определено биха били в по-добра форма без подобно „пристрастяващо финансиране“. Това също така позволява на някои страни да фиксират валутите си към долара. Китай държи юана значително подценен спрямо американската валута, като за целта извършва директни интервенции в долари.

Исторически, базираната в долари система беше въведена като една голяма сделка. Останалите страни можеха да определят валутните си курсове спрямо американския долар, като в същото време финансираха каквито и дефицити да пораждаше това. Страните с излишъци като Германия, Япония и Китай периодично се оплакват от „прекомерните“ си резерви от долари, но като цяло спазват своята част от сделката.

В началото на 70-те и в средата на 80-те години системата беше подложена на натиск, когато САЩ решиха по-скоро да регулират, отколкото да търсят финансиране, като поискаха договарянето на значително понижаване на стойността на долара - Споразумението Смитсониън и Споразумението Плаза съответно. Подобна ситуация назрява и в настоящия момент.

САЩ могат да прекратят зависимостта си от дългово финансираното потребителско търсене и в същото време да насърчат възстановяването на икономиката си единствено чрез огромна положителна корекция на търговския баланс в комбинация с инвестиции. За постигане на тези цели е необходимо съществено понижаване на стойността на долара, основно спрямо китайския юан и няколко други подценени азиатски валути.

В общи линии доларът беше доминиращата световна валута за последния век просто защото нямаше съперник. Еврото промени това. Решението на еврозоната за „координирано фискално затягане на коланите“ и вероятното въвеждане на истински евро облигации предполага, че през следващите няколко години еврото вероятно ще възстанови привлекателността си, особено ако САЩ не успеят да орежат огромния си бюджетен дефицит.

През последното десетилетие чуждестранните валутни резерви в долари са се понижили до около 60%. Резервите в евро са се е увеличили до над 25%. Възходът на Китай означава, че юанът ще получи статут на глобална валута в момента, в който стане напълно конвертируем и бъде освободен от защитните капиталови ограничения. Накратко, международната валутна система вече се превръща в двуполюсна, а скоро може да стане и триполюсна.

САЩ трябва да приемат това и дори да се опитат да ускорят този процес. Задачата е международните позиции на долара и еврото през следващото десетилетие да се уеднаквят, като впоследствие в кошницата да бъде включен и китайският юан заедно със Специални права на тираж (СПТ) - безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на Международния валутен фонд пропорционално на вноските им. Това трябва да насърчи Китай да започни интервенции и в евро, а не само в долари и ще предотврати прекомерното натрупване на доларови резерви.

Тези промени няма да решат всички проблеми на международната валутна система. Също така, те няма да спасят САЩ от необходимостта да подредят финансовата си къща. Но те биха ускорили необходимото ребалансиране на световната икономика и биха понижили риска от бъдещи кризи.